Мога ли да стигна до разбирателство с колегите ми по някакъв начин? Въпрос от читател на в-к "Компютри"

Постоянно колегите ми се ядосват и ми натякват, че трябвало да вършат моята работа, въпреки че аз отсъствам много по-рядко от тях от офиса. Не знам какво да правя. Държа на работата си, надявам се на кариера във фирмата, а не искам да спирам и учението. Мога ли да стигна до разбирателство с колегите ми по някакъв начин? Елена Здравейте! Преди да отговорим на въпроса Ви ще направим няколко уговорки. От него не е ясно защо всички “отсъстват” малко или много в този офис.Има ли връзка между фирмата, кариерата и ученето ви, защото това би дало повече възможни мотиви за продължение на образованието Ви. Не на последно място – разбирателството с колегите ли е единственият проблем на работното Ви място – доволни ли са шефовете Ви от Вас?:) А сега да се върнем към нормата на поведение, която се е оформила в този офис. Самият факт, че “оценки” за работата Ви дават колеги, вече е показател за слабост в управленските стратегии на това работно място. Така или иначе поведението им към Вас воже да е определено от фактора възраст. Ако сте по - млада в сравнение с другите работещи във фирмата, тогава често се появява сканиращо внимание спрямо Вашата дейност, за да бъде окачествена от позицията на предрасъдъка - млад и неопитен, съответно с по - малко полезна дейност. На отношението влияе и стажът на съответното работно място – той също е повод за игнориране и омаловажаване на нечия дейност. Всичко изброено до тук фигурира в графата предрасъдъци в професионалната общност. Фактът обаче, че заемате оправдателна позиция: “аз отсъствам много по - рядко” показва, че трудовата дисциплина като цяло не е добра. Добре е да се замислите и за реалния си принос към работата – дали сте достатъчно отговорна или отдавна за всички по - интересно е кой е “най - виновен”... За по-голямото разбирателство с колегите би помогнало и по-доброто междуличностно познаване. В тази светлина Вие трябва да позволите на колегите си, пък и на себе си, взаимното опознаване на интереси, насочености и очаквания за работния процес. Другият момент, за който споменавате във въпроса си, е ученето. В този аспект също има доста игнориращи разбирания. Често ученето не се възприема като развитие, което би могло да е от полза за фирмата, а по-скоро като място където Вие “хвърляте” част от енергията си и съответно не се ангажирате напълно в работния процес. Но пък колко често времето на престой на работното място не винаги е равно на полезно действие. За един човек бързането на друг може да се струва бавене, необходимата дейност да се вижда като излишна и т.н. Много важно е да покажете с поведението си, че не държите да се конфронтирате, а напротив - при необходимост да приемате съвети и опит, от които да се учите. Така хората около Вас ще Ви приемат по- близко и ще променят мнението си, защото ще имат друг ъгъл, от който да наблюдават дейността Ви. Добре е да потърсите причини за ситуацията и в собственото си поведение - дали изглеждате неуверена, колеблива и несигурна. Това само по себе си излъчва сигнали към хората, с които работите и провокира у тях представата, че се справяте с много по - малко задължения от другите. Така че поведението Ви трябва да е баланс между увереност и готовност за сътрудничество, плюс отвореност за чуждия опит и съвети. Да се доказваш и развиваш не е най - лесната задача, много често това изисква кураж да се поемат отговорности за решенията ни, за дейностите и поведението ни, а за де се научи човек на това е нужно постоянство. Малко са нещата, които се постигат без усилия, така че вложете най - доброто от себе си, като следите и обратната връзка от колегите си и неминуемо ще се появят желаните резултати. Успех:)