Change Language

СТРЕСЪТ ДОБЪР УЧИТЕЛ ЗА АДАПТАЦИЯ И БЕЗМИЛОСТЕН УБИЕЦ ОТВЪД НЕЯ

Познанието е едно от грандиозните ни оръжия за ориентиране, справяне и развитие в средата. Светът около нас така засмуква всичките ни сетива, че постепенно насочваме това оръжие за справяне все повече навън и все по-малко към собственото си функциониране. В същото време искаме да сме не просто добри, а перфектни, да реагираме бързо и правилно, да вземаме решения в движение... Но колкото и да се стремим към свръхпостиженията и мултифункционалността, ние имаме много стройно изградена неврофизиология, която може да е еластична до определена мярка. След това психиката поставя капани, пуска аларми и всячески се стреми да обърне хода встрани от свръхсправянето. Не можем да надскочим природата си, много по-добре е да я познаваме, както и формите и проявите на стрес

Стресът на работното място
Работното място е благодатна почва за появата на различни типове стрес. Кратките срокове, купищата задачи, оставането след работно време, отношенията с колегите и с шефа са най-често споделените от потребителите в e-therapy носители на стрес в работата. Сроковете и задачите човек може да отхвърли с добра организация и подреждане на приоритетните дейности. Но в междуличностните отношения подходът винаги е индивидуален и съобразен с личността и ресурсите, с които тя разполага. Стресът може да се появи от интригите между колеги, от усещането, че си аутсайдер, от липсата на разпределне на задачите и отговорностите, от размиването на отговорността, от неясно поставените задачите и изобщо от липсата на стройна система и йерархия. Напрежението бързо може да се покачи, тревожността да скочи и да се стигне до професионално прегаряне. Разбира се, най-добър вариант е да харесваш работата си, да се чувстваш добре сред колегите си и да имаш ясни задължения и отговорности, които да изпълняваш навреме. Но когато напрежението се покачи и стресът навлезе в най-високата си фаза, може би е време личността да спре, да се огледа и да подреди приоритетите си. Много са и случаите на млади хора, които компенсират липсата на партньор, на приятелски кръг и изобщо на личен живот като се гмуркат надълбоко в работата си и фокусират цялото си внимание върху професионалната реализация и успехите, които постигат там.

Стресът в семейството и личните отношения
Източници на стрес в семейството не липсват – като се започне с отношенията между членовете в семейството, премине се през различните житейски кризи, които могат да съвпадат, та се стигне до финансите и възможностите за почивка. Като добавим и различни травматични събития, от които никой не е застрахован, се оказва, че семейството и дома могат да бъдат доста ветровито място и да носят много стрес и напрежение. Влизането в нови роли за различните членове на семейството и реорганизацията на задачите и времето също носи напрежение и е свързано с впрягане на целия наличен ресурс на човек. Ролята на родител, адаптацията на децата в детска градина, в училище, всичките задължения и отговорности ,свързани с новите роли и напасването към новия режим изискват внимание и усилия, които не винаги лесно се усвояват. Тук важна роля за справяне със стреса имат социалната среда, приятелите, както и това човек да умее да отделя време за себе си и да се грижи за себе си, без да очаква щастието и радостта от живота да зависят от някой друг.

Стресът от заобикалящата ни среда
Все повече млади хора, които влизат в сайта споделят, че се чувстват тревожни и се страхуват за бъдещето. Оказва се, че многото информация и напредналите технологии не винаги са най-доброто за човека. Разбира се, тяхната полза и удобствата, които носят не са малко, но те носят допълнителен стрес и напрежение. Младите хора са изключително впечатлителни и са водени от своя познавателен интерес, което често ги кара да четат информация, която освен че ги информира, ги и натоварва неимоверно много. Те стават свидетели на подробно и ярко описани събития (които почти винаги са съпроводени от снимки или видео), които оставят отпечатък в тяхната психика, понякога това води и до панически страх от бъдещето и от липсата на контрол.

Как реагира психиката ни на стреса?

Паническите атаки
Те изглеждат като една злобна игра на руска рулетка. Може във всеки един момент да извадиш лошия късмет и да си получиш куршума. Потребителите ни споделят, че страхът е толкова голям, сякаш или ще умрат, или ще полудеят. Спират да вярват в собствените си възможности, изолират се, стават зависими от близките си. Стоят вцепенени в очакване на следващата атака. А до скоро са се смятали за силни хора, поемали са толкова много ангажименти, преживели са толкова много... Заради това поемане и заради тази постоянна експлоатация на психиката ни, вегетативната нервна система започва да ни отмъщава. Из кръвоносните ни съдове вече неконтролируемо в големи количества препускат всички невротрансмитери. Затова състоянието изглежда близо до апокалипсиса на тялото. Сърцебиене, задушаване, потене, болки в корема, виене на свят, причерняване и страх, огромен затискащ, размазващ страх. И всичко това, за да се огледаме и да променим начина си на живот, да осъзнаем какви нелепи потребители на собствените си ресурси сме.
Всъщност, при справянето с паниката най-важно е осъзнаването и разбирането какво се случва с тялото ни. А после да се научим как да му помагаме да изчисти биохимичните отрови с конкретни практики. След това задължително да променим порочните си житейски стереотипи.

Прегарянето (бърн аут)
Той е едно от най-невзрачните деца на стреса, защото ние не го разпознаваме, не му обръщаме внимание, пренебрегваме го. Стремим се да се справим с всичко, да поемем повече, да сме на ниво. Усилията стават титанични. Всеки ден неглижираме естествената умора, почивката ни плаши. Започваме да се спускаме по коварна спирала. Когато говорим с потребители в www.e-therapy.bg, имащи този проблем, те звучат като шаблон. Не могат да се отърват от мислите за ангажиментите, мразят задачите, но не могат и да не ги вършат. Забравили са как да почиват, не могат да се отпуснат. В момента, в който имат свободна минута, изпадат в паника. Все по-трудно стават сутрин и все повече с разгръщането на деня забързват ритъма. Накрая действат на такива оборти, че нощта остава будна. Изчерпването става пълно, битието си губи смисъла и целите. Най-лошото е, че жертвите на прегарянето сами залагат капани. Колкото по-уморени са , толкова по-зле се справят и това е естествено. Но несправянето е нов източник на стрес, защото води до съмнения, до страхове, до обезценяване. Тогава наново уморения боец изстисква и последните си жизнени силици, за да удържи фронта. Накрая всички фронтове са изгубени, стресът е взел безпардонно своите съкровища.
В този момент остава жертвата да се научи как да се щади, как да забави темпото, да формира навици за физическа активност, как да превключва съзнанието си и да бяга от натрапливите паразити на всички “трябва”, как да релаксира. Процесът на излизане е бавен и нелек, защото тук човек трябва да се научи и на още нещо много ценно, че може да е важен и без да бъде работна машина.

Какво се случва в тялото ни, когато преминаваме през обичайния стрес? Стресът е наша придобивка. Чрез него ние оцеляваме. Мястото, в което той за първи път се усеща, е централната ни нервна система. Всичко, което е субективно свързано със заплашителна промяна за индивида, вече е задействало процеса на ниво неврофизиология. На сцената излизат едни много мощни управители на тялото ни-хипоталамус, хипофиза и надбъбречни жлези. Те поемат стимулите, свързани със стреса и като краен продукт надбъбречната жлеза отделя адреналин, норадреналин и кортикостероиди. Под тяхно въдействие се променя изцяло начинът, по който функционираме и на ниво психика, и на ниво физика. Например, адреналинът увеличава честотата на сърдечния ритъм, свива се гладката мускулатура, стимулира се превръщането в черния дроб на гликогена в глюкоза... Норадреналинът пък повишава състоянието на будност и всичко това, защото по правило, когато има стрес, ние трябва да се борим или да бягаме. Да не забравяме кортизола, който би трябвало да ни помага да се справим с последствията за тялото и психиката ни от стреса.
В днешно време обаче хората нямат категорично обособени врагове. Борят се с хиперболи, илюзии, стресът изкача от всеки ъгъл на битието. Страховете са като че ли обичайна производна на събитията. Механизмът за оцеляване чрез стрес се забързва и противоестествено на заложеното от природата функционира постоянно. Ние ставаме първо адреналинозависими, после жертви на собствената си защитна система. Стресът отдавна е станал дистрес, а той е отрова.
Никой не може да живее с постоянно свит на топка корем или с буца, която не може да преглъща. Не можем и постоянно да сме с готови за реакция мускули и сухожилия. Нито е възможно постоянно да се бяга, но хората го правят и изискват от себе си това. Ако се върнем на кортизола като производно на стреса, то неговото постоянно наличие в органите и системите води до бавни и необратими промени и нарушения в тях. Това са т.нар. психосоматични заболявания: колити, гастрити, атопични дерматити, алопеция, аритмия, промените в кръвното налягане, исхемичната болест на сърцето, заболявания на пичкочно-полова система и много други, които увеличават опашките в аптеките. Защото естественият ни стремеж към удоволствие отдавна се е превърнал в невротична надпревара.
Реално, за да можем да оцелеем в тази неравна битка, трябва да се научим да пазим себе си като възможно най-ценен ресурс. Не случайно инструкциите преди полет гласят, че ако има разхерметизиране, то първо трябва да сложим маската с кислород на себе си и след това на детето. Правило е, че ако ние сме добре, ще можем да направим всичко около себе си много по-качествено. Нужно е да създадем своя стратегия, в която да се научим да разпознаваме и да използваме ресурсите около нас-приятели, почивка, умения. Да можем да се отдръпваме назад, за да видим колко прелестна е цялата картина на живота