Животът през призмата на нашите бунтове

Мартин Лутър Кинг казва, че бунтът е всъщност езикът на тези, които остават нечути. Бунтът без съмнение е език, универсален език, който бива “проговарян” в някаква степен и с различен диалект от всеки човек в определен момент от житейския му път. Бунтуват се бебетата, когато храната не идва веднага; бунтуват се децата, когато ограничават телата и движенията им; бунтуват се тийнейджърите, когато не знаят кои са и търсят потвърждение, че изобщо ги има; бунтуват се възрастните, когато животът ги хване за гушите и границите им отеснеят.
Езикът на бунта често е трудно преводим. Неговата лексика може да бъде архаична, идиоматична или пълна с всякакви съвременни чуждици. Езикът на бунта може да ползва символната система на подсъзнанието, а тя притежава несравнимо езиково богатство. Свикнали сме да свързваме бунта с агресията- агресия, която се вижда, ясна е и категорична, заявяваща се недвусмислено, по революционерски. Бунтът, обаче, може да бъде мълчалив, тих, дискалифициращ и изцяло пасивно агресивен. Видимият, директно насочен бунт е нещо, на което може да се реагира и да се противидейства от този срещу когото е насочен. Когато говорим за пасивният бунт, често той атакува под такава форма, че човек дори не може да я разпознае като акт на агресия срещу себе си. Пораждащите пасивно-агресивно поведение фактори са обичайните фактори, предизвикващи каквато и да е агресия (нуждата да получиш нещо и невъзможността да го получиш), с тази разлика, че са придружени със силен страх от човека , който стои на пътя на възможността за удовлетворяване на желанието. Този страх кара човек несъзнателно да трансформира желанието за проява на физическа агресия в изключително разнообразните форми на пасивна агресия- цупене, мълчание, бягство, отлагане, саботиране на усилията на другия човек, умишлено създаване на хаос, емоционална студенина, критикарство, емоционално изнудване и др.

Срещу какво и защо се бунтуват децата

Децата започват своя бунт с изграждането на самостоятелността си. Не случайно периодът на първата възрастова криза (между 2 и 3 години) е наричан от някои автори „първи пубертет”. Това е период, в който се формира самосъзнанието и това се изявява най-често като своеобразна опозиция към възрастните. Честа гледка е две-три годишно хлапе да се тръшка на улицата или в парка с думите „Аз сам !”, „Аз мога!”, „Не”. Втората и третата година от живота на детето е най-активния изследователски период. Това е времето, в което се откриват и усвояват нови знания и умения, важни за една от основните житейски задачи на човек - да придобие автономност. Детето се бори за своята независимост – то постепенно е започнало да ходи, да изразява с думи това, което иска, опитва се да се облича, да се храни, научава се и иска да прави все повече дейности самостоятелно и така поставя началото на своята независимост. Бунтът на детето е много по-силно изразен, ако родителят се опитва да спира поривите му да бъде самостоятелно и го предпазва повече, отколкото е необходимо.
Следващият възрастов етап, който се преживява като криза е възрастта от 6 до 7 години. През този период се появява нов обществен статус и се формира критичното отношение към възрастните. Появяват се нови авторитети в живота на детето и то има нужда от адаптация в новата си роля, което не винаги е плавно и безпроблемно. Важен момент е в тези периоди родителите да имат балансирано поведение. Родителят да се научи кога и как да дава свобода. Детето няма нужда от прекомерен родителски контрол, защото така ще се притъпят инстинктите му няма да развие своята автономност. Едно дете, което е подкрепяно и гледано с любов много по-безпроблемно и гладко би преминало през тези възрастови периоди. А нереалистичните очаквания на родителите могат да засилят бунтът срещу авторитетите.

Бунтът в тийнейджърска възраст

Тийнейджърите са виртуозни в измислянето на всякакъв бунтарски сленг. И особенно след като агресията и незачитането на законите и правилата в нашето общество са вече нормата, то тази ситуация отнема смисъла на прегазване на правилата като бунт. Тийнейджърът възстава срещу правилата, за да създаде свои. Когато агресията е правилото при общуванете между възрастните в днешно време, то тийнейджърът е принуден да търси нови форми на незачитане на правилата, понеже проявата на агресията вече би имала формата на конформизъм.
В днешно време прадоксално се срещат все повече тийнейджъри, които се бунтуват бидейки добри, нравствени и човечни. Въздържанието като бунт, спазването на правилата като бунт, зачитането на патриархалните и родителски модели като бунт, ходенето на училище като бунт....
Дали зараждащите се нови форми на тийнейджърски бунт не са опит да се отхвърли анархията, хаосът и липсата на ценности?

Какво се случва в зрелостта?

Смятаме, че годините на зрелостта са точно такива, каквато е семантиката на самата дума. Че трябва да има улегналост, някакво постоянство, цели, перспектива, сигурност. Твърде много млади хора казват: “Искам да дойде момента, когато ще стана зрял човек и ще спра да се тревожа, ще спра да се страхувам, ще спра да страдам... Сякаш зрялата възраст е някакво друго измерение и панацея за всички душевни малки или по-големи кризи. Ето това вярване е точно като безрезервното приемане на щастливите завършеци на приказките “и заживели щастливо!”.
Зрелостта си има своите тежки войни и бунтове и те са тежки, точно защото тук са разпределени най-големите товари на битието. А именно: изборът на житейски път, развитието на интимността, родителството, кариерата... Много дини под всички мишници.
Твърде често лутането в ранната зрялост е един изключително мъчителен процес. Прескачането от една посока в образованието към друга. От една област към трета. Много млади хора в ранната си зрялост правят едни постоянни и мъчителни избори между винаги по-добри хипотетични възможности. И не искат да се установят в една посока с едно измерение. Това движение е един своеобразен бунт, защото отговорностите са страшни. Защото изборът изглежда ултимативен, защото собствения път е по-страшен, отколкото утъпкания, но пък утъпкания не им се нрави. Много млади мъже и жени са споделяли в сайта, че не искат да избират, че не могат да избират, защото просто не виждат смисъл в това да повтарят живота на родителите си. За тях професия в офис е банално изчерпано понятие, както и семейно гнездо е бракуван детайл. И в бунтуването си срещу това, те изработват перфектни стратегии за изплъзване. Много по-добре е да работиш като фрилансер и да пътуваш през половината от годината. Така се спасяваш от рутината и от засипващия брутално деня битовизъм. Това е и удобно голям периметър, в който не създаваш статични връзки. Навсякъде можеш да виждаш различни свои измерения, които не те отегчават. В последствие бунтът чрез движение става стереотип. Животът може да се превърне в самолет с кратки престои за трансфер и презареждане. Веднага се сещам за един клиент, който на 50г. все още живееше с пълните куфари по средата на неговия апартамент. Животът му беше толкова тясно свързан с движимия багаж, че някъде около 35г. беше спрял да мисли за семейство, деца и статично битие. Сега обаче искаше да спре това замазване, беше уморен да живее в бунтарството си. Имаше нужда от дом с градина, а не от хотел с брандирани сапунчета.
Понякога бунтовете продължават толкова дълго с обсебващото си влияние, а друг път се появяват изведнъж, без да са непременно предизвестени. Такива са твърде тривиалните случаи, в които всичко е било по мед и масло. Учене, избор на професия, любов, стига се до брака. Стъпките са направени балансирано и според всички добри очаквания. Идва детето, идват отговорностите, идва изместването и пренареждането на приоритетите. И тук като с магическа пръчка се настанява бунтарския дух. Изведнъж бремето става много голямо. Ако до скоро си имал свободата и възможността някой да се грижи за теб, сега лишенията не са приемливи. Ако до скоро си имал любовта и възможностите да и се отдадеш, то сега имаш памперси, пазарски торби, сметка или ученически чанти, гълтащи постоянно консумативи. В тези отрязъци за не малко хора близостта не е това което са си представяли. Било то идеалисти, били те експанзивни и емоционално рискуващи или търпящи до последната капка, те тръгват да обръщат системата. Техните партньори обикновено са често със записани сесии в www.e-therapy.bg. “Не мога да разчитам за нищо на партньора си!” “Той, тя изведнъж започна много да излиза, да прихваща нови интереси, да има нови хобита...” или “Промени се много в държанието си, имам усещането сякаш съм с тийнейджър!’... И куп други залитания, които са бунт чрез бягство, бунт чрез регрес... Дори бунт чрез работохолизъм, защото формалното в живота се контролира по-лесно и там отговорностите са ясни и не толкова еластични както в близостта. Да не забравяме и толкова изтърканите и обговаряни болезнено изневери. Те също са разчупване на схемата. Крадът се по-добри отрязъци, “защото вече не мога да поемам тежестта и ми е все едно какво ще става” Те са като кислородни маски срещу отровата на втръсването. Не случайно на гребена на вълната на зрелостта, около 40 разпадането на бракове става като бързия летен грип.
Днешните бунтове в зрелостта са много по-чести от миналото, когато зрелият човек беше натъпкан в едно дълбоко русло и всеки там вътре всячески изпитваше стремеж да дърпа другите до себе си, да са като него, като всичко приемливо за нормата. Сега хората влизат в ранна зрялост с много знания, с много информация. Могат да са факири в дадена обраст, да са крайно компетенти енциклопедии, но не и с емоционална готовност да поемат истинската заедност и отговорността за всяка част от битието си.















Life through the prism of our riots

Martin Luther King said that the revolt is actually the language of those who remain unheard. Rebellion is undoubtedly language, a universal language that is "answered" to some extent with different dialect from everyone at some point in his life time. Babies rebelled when food does not come immediately; children rebelled when they restrict their bodies and their movements; teens rebelled when they do not know who they are and seek confirmation that they still exist; adults rebelled when the life pick them up throats.
The language of rebellion is often difficult for translation. His vocabulary can be archaic, idiomatic or filled with any modern foreign words. The language of rebellion can use the symbolic system of the subconscious, and it has unmatched linguistic diversity. We are used to connect the rebellion with an aggression- the aggression that can be seen, is clear and unequivocal, unambiguous declaration shall be in Revolutionary. The rebellion, however, can be silent, quiet, unmarked and entirely passive-aggressive. Visible directly aimed rebellion is something against whom it is directed can react. When we talk about passive rebellion, it often attacked in such as form that no one can even recognized it as an act of aggression against itself. Generate Passive-aggressive behavior factors are usual factors causing any aggression (the need to get something and the inability to receive it), with the some difference that they are accompanied by strong fear from the man who stands in the way of opportunity to meet desire. This fear makes people unconscious desire to transform an act of physical aggression in very diverse forms of passive aggression, sulks, silence, escape, delay, sabotaging the efforts of the other person deliberately creating chaos, emotional coldness, criticisms, emotional blackmail, etc.

Against what and why children rebel

Children begin their rebellion with the construction of its autonomy. Not accidentally the period of the first age crisis (between 2 and 3 years) is called by some authors' first puberty ". This is a period in which self-consciousness is formed and this is manifested most often as a kind of opposition to adults. A common view is two-three year old kid to a tantrum on the street or in the park with the words "I alone!", "I can!", "No". Second and third year of life was the most active research period. This is the time in which to detect and acquire new knowledge and skills important for one of the main tasks of human life - to acquire autonomy. Child fights for its independence - it gradually began to walk to express in words what he wants, tries to dress, eat, learn and wants to do more activities independently, thus setting its independence . Rise of the child is much more pronounced if the parent is trying to stop his impulses to be alone and it protects more than necessary.
The next adult stage, which is experienced as a crisis is the age of 6 to 7 years. During this period, appear a new social status and form critical attitude towards aging. There are new authorities in the child's life and it needs to adapt to his new role, which is not always smooth and easy. An important point in these times parents have a balanced behavior. Parents should learn when and how to give freedom. The child does not need excessive parental control, because it would blunt his instincts will develop their autonomy. A child who is supported and viewed with love much more seamless and smooth it passed through these age periods. But unrealistic expectations of parents can foster rebellion against authority.

Teenage rebellion

Teenagers are virtuoso in inventing any rebellious slang. And especially after the aggression and disregard for the laws and rules in our society are already the norm, this situation takes the meaning of the rules crushing rebellion. Teenager rebelled against the rules to create your own. When the aggression is a rule in association between adults nowadays, the teenager was forced to seek new forms of disregard for the rules, because aggression already would have the form of conformism.
Nowadays is a paradox to meet teenagers who are rebelling being good, moral and humane. Abstinence as a rebellion, compliance of rebellion rules, respect for patriarchal and parental models as rebellion, going to school as a rebellion....
Whether emerging new forms of teenage rebellion are not trying to reject anarchy, chaos and lack of values?

What happens in adulthood?

We believe that the years of maturity are exactly like the semantics of the word itself. There must be gravity, some perseverance, goals, outlook and security. Too many young people say: "I want to come to the moment when you became an adult and stop worrying will stop fear will stop suffering ... as if adulthood is a different dimension and a panacea for all mental small or larger crises. That belief is just as implicit acceptance of the happy endings of fairy tales "and lived happily ever after".
Maturity has its serious wars and riots and they are heavy, just because there are allocated the largest cargo of being. Namely: the choice of the road of life, the development of intimacy, parenting, career ... Many watermelons in all armpits.
Too often wandering in early adulthood is a very painful process, for example jumping from one direction to another in education, or from one area to third. Many young people in young adulthood do some permanent and painful choices between always better hypothetical possibilities. And do not want to settle in one direction with one dimension. This movement is a kind of rebellion, because responsibilities are scary. Because the choice seems ultimate, because your own time is more terrible than beaten, but not beaten their manners. Many young men and women have shared on the site, they do not want to choose, you can not choose, because you just do not see sense to repeat his parents' lives. For their profession in the office is banal concept exhausted and nest has been scrapped detail. In rebelling against this, they made perfect strategies slipping. Much better is to work as freelancer and travel half the year. So get rid of the routine and brutally bombarded day chore. This is a large and comfortable perimeter, which does not create static links. Everywhere you can see its various dimensions that do not get bored. Subsequently rebellion by movement becomes stereotype. Life can become a plane with short stays transfer and recharging. Immediately think of one client who in 50 years still lived with full suitcases in the middle of his apartment. His life was so closely associated with the wave luggage that somewhere around 35 years had stopped thinking about family, children and static existence. Now, however, wanted to stop this whitewash was tired of living in their rebellion. He needed a home with a garden rather than branded hotel bars of soap.
Sometimes riots continue for so long with obsessive influence and sometimes appear suddenly, without necessarily easily identifiable. These are too trivial cases in which everything was smoothly. Learning, career choices, love, long to marriage. The steps are made and balanced according to all the good expectations. Comes the child, come responsibilities comes displacement and rearrangement of priorities. Here magically stays rebellious spirit. Suddenly, the burden is much greater. If until recently you had the freedom and the opportunity for someone to take care of you now deprivation are not acceptable. If until recently you had love and possibilities and surrender, now you have diapers, shopping bags, satchels or account, swallowed constantly supplies. In these pieces for a few people close is not what they imagined. It was idealistic, they were expansive and emotional risking or non-critical to the last drop, they start to turn the system. Their partners are usually often with recorded sessions www.e-therapy.bg. "I can not count on my partner!" "He, she suddenly became very out, pick up new interests, or have new hobbies ...", or " His or hers behavior is changed, I feel myself like I'm whit a teenager! „... And a bunch of other excesses that rebellion by flight, rebellion through recourse ... Even rebellion by workaholism, because formal life is easier to control and there are clear responsibilities and not as elastic as in proximity. Do not forget so worn and extensive chatter painful cheated. These are also break the scheme. Stealing is a good cut, "because I can no longer bear the burden and I do not care what happens" They are like oxygen masks against the poison of nauseam. No chance of a wave of maturity, about 40 dissolution of marriage becomes as fast summer flu.
Today's riots in adulthood are much more common in the past when mature person was packed in a deep bed in there and everyone felt their best effort to pull others to themselves, as it were, all acceptable to the norm. Now people come in early adulthood with a lot of knowledge, a lot of information. May be magicians in a twist, be extremely jurisdiction encyclopedias, but not emotional readiness to take real togetherness and responsibility for each part of their existence.