Change Language

ЛЮБОВТА - СРОК НА ГОДНОСТ


Някак е твърде бездушно, грубо и консуматорско да бъде поставен на величавите „гърди“ на любовта етикет, показващ срок на годност. Все пак тя е най-възвишеното понятие и състояние познато на Земята. Нали мъдреците казват, че всичко е любов и тя е единственият смисъл, поради който човешките души идват на този свят? Ако това е така, то за въплътените души предстои да извършат своята мисия заклещени във физически тела, които залагат и следват своите ултимативни билогични закони. Въпреки, че просветлените люде твърдят, че хората са духовни същества с човешки преживявания, обратното също е точно толкова истина: всички ние сме човешки същества с животински тела, имащи духовни преживявания. Дори второто твърдение е много по-валидно за болшинството хора.
Докато развие своя цялостен духовен аспект, любовта започва като алхимична смес от изливащи се в мозъка и тялото субстанции. В този смисъл въпросните вещества, подобно на всички химични продукти и те имат своята трайност на въздействие. Силата на това въздействие е толкова мощна и заливаща, че нито един човек не притежава антидот срещу нея. Човек не е способен да противодейства, защото не е по силите на никого да пребори Природата, използваща влюбването като инструмент за продължение на вида. Голямото влюбване трае относително кратко и обикновенно приключва със зачеването.
Може ли фактор в живота ни, който има трайност, да ни дава някаква сигурна посока? Или по подобие на пазаруването, ако сме си взели малотраен колбас, ще го сложим на студено и ще побързаме да го изконсумираме преди датата на вмирисване. И как така някои хора винаги се добират до дълготрайните продукти? Всъщност, щом като тя – Любовта - имала срок на годност, не е ли всичко обречено? Какви способи има за консервирането и, след като ние човеците сме се научили да консервираме какво ли не

Биохимия и практики

Хормоните са тайните агенти на голяма част от нашата любов. Базите, от които поемат из цялото ни тяло, са великите Хипоталамус и Хипофиза. Това са диригентите, които могат да направят любовното произведение възможно за изпълнение. Да не забравяме и надбъбречната жлеза, защото без отговор на тръпката няма как. Ако останем само на това ниво, то любовта изглежда така: Обекта предизвиква интерес, тръпка, желание. Това са пърхащите пеперуди из корема. Идват адреналина и норадреналина. Диригентите подават рамо с добри дози окситицин, допамин, може да добавим и ендрофини. Всеки от тях се включва в определен момент: адреналина, за да вкарва влюбения в действие. Окситоцина идва след действието и секса, за да изгради спойката, привързаността, нежността. Питали ли сте се какво има в популярните препарати за потентност, точно това-и окситоцин И защо, когато жената роди, изведнъж мъжът се оказва в прашния килер, където липсва интензивната близост? Окситоцинът просто е свързал неговата любима с новият член на дома им. Затова често влюбването свършва точно в този период. Ние в www.e-therapy.bg работим много с двойки, които са пренасочили хормоналните си потоци именно в този епизод. И тогава са усетили порядъчно голямо празно пространство. Допаминът отпуска и създава усещането за щастие с другия до теб. А чрез ендрофините романтичните филми за големи любови по време на войни не ни се струват странни. Заради точно тези последните агенти, влюбените не усещат ни болка, ни страх, ни студ. Възбудата се подсилва от ред други временно пребиваващи химични субстанции като фенилетиламинът.
В крайна сметка сме създали една добра манджа, която искаме да консумираме по възможност винаги топла и прясна. Именно на тази база се опират научите изчисления за срока на годност на любовта. Човек не може постоянно да живее в еуфория, без да усеща болка и да черпи безразборно от серотониновите си складчета. Все някога хлопва капака на тенджерката и черпакът е празен. Затова я захранвайте с повече физически контакт, от онзи нежен тип, който пипа много фино всички сетива.
Можем ли обаче да останем на тази плоскост? Не, разбира се! Дори и да знаем ,че хипоталамуса и хипофизата са големи диригенти, имаме и други шефове. Любовта е в целият ни мозък и във всичко, което правим, свързвайкки се с другия човек.

Възраст

Хората са казали, че за любовта възраст няма. Във всеки етап от живота си можеш да се влюбиш и да изживееш „голямата любов”. Връзката между продължителността на любовта и възрастта можем да търсим освен с хормоналните коктейли, така и с интензитета на преживяванията, с активността и готовността да се променяш. С възрастта става все по-трудно да промениш свои базови убеждения или личностни характеристики и все повече хора имат нереалистичното очакване това да направи партньора им, а не те самите. Много от разочарованията и прекратяванията на връзките идват от тази посока. Нереалистични очаквания или прекалено завишени към другия. Колкото повече препуска животът на човека, толкова повече се забавя темпът на любовните му изживявания. Естествено когато си млад и хормоните ти бошуват е съвсем в реда на нещата да си по-необуздан и по-впечатлителен. Експериментаторският дух също има значение. Да не подценяваме и сексуалния нагон. Колкото по-млади са двама души, толкова по-лесно биха могли да се напаснат, защото имат нужния ресурс и мотивация да го направят. Това се случва доста по-трудно в зряла възраст, когато личността има по-завършен вид и нововъведенията се правят само по силата на личната потребност. От друга страна в зряла възраст хората имат повече опит и повече толеранс (ако не ги притиска времето и биологичния часовник) в граденето на връзки, въпреки, че и това е въпрос на личностни характеристики.

Семейни модели и ценности

Патриархалният семеен модел, който в нашето общество си битува, очаква от младия човек да създаде семейство, дом и деца в определената за това възраст (20-30г.).В последно време тенденцията за кариерно развитие и покоряване на професионални висоти, преди създаването на семейство и деца, е много засилена. Все повече млади хора решават да създадат свой дом и деца в по-късна възраст, а често са и в позицията на тичащия след последния влак. Точно семейните ценности са и нерядко една от основните причини за дългата връзка, макар и неудовлетворителна. В името на семейството и традициите много хора саможертвено остават в едни отношения, които не им носят нищо положително, дори напротив – натоварват ги и физически, и психически. Но за съжаление все още има предразсъдъци и страхове, които действат и се оказват причина (често единствената причина) за съвсемстното съществуване на семейства, чиято любов отдавна е отлетяла през прозореца.

„Бърз” или „бавен” старт на връзката

Дали е започнала бурно една връзка или е прерастнала от приятелство в любовно партньорство също има значение за това колко дълго ще сме опиянени от емоцията и ще продължат отношенията. В последите години много двойки започват запознанството си в Интернет и това е среда, която предразполага с анонимност и свобода на изразяване и на образа, който можеш да си изградиш. Тук има две страни - от една страна свободата и анонимността ти дават възможност да бъдеш такъв, какъвто искаш да бъдеш, да се освободиш от някои задръжки и страхове. Но от друга страна виртуалното създава много нереалистични очаквания и често образът е като един балон, който в определен момент се пука. Тези рискове и капани залагат много противоречиви ситуации. Бързият и страстен старт на връзката може да бъде също толкова бърз и страстен финал. Ако е имало голям период на ухажване и прекалено дълго висене във виртуалната среда – тогава пък се губи емоционалният заряд и отношенията бързо влизат в рутината. Ето защо препоръчваме на потребителите си в www.e-therapy.bg да използват Интернет като тренажор и бързо да излизат от виртуалната среда, а не да градят нереалистични очаквания, с които рискуват да се разочароват рано или късно. Връзките се изхабяват, ако няма развитие, което двамата да тласкат в една посока, ако нямат планове, които заедно да движат напред. Връзка, в която нищо не се случва, а и е виртуална в по-голямата си част, е не само натоварваща, а и дава поле на изява на ревност и липса на доверие - основните разрушители на отношенията в двойката.


Плюс-минус време за любовта

Да чувстваш интензивно любовта през цялото време е утопия. Но ние хората създаваме нейни носители и котви. Те са под формата на планове и цели, в преживяванията и спомените, в спойката между желанията и личностите ни.
Твърде често в сайта партньорите търсят загубената емоция. Когато ги попитаме кога за последно са променяли начина, по който правят любов, мястото, където излизат и почиват, какво планират... се оказва в най-добрия случай, че имат рутинните си планове. Нито промени, нито планове е по-чест отговор. Е, има хора които обичат дълго време да хапват едно и също меню. Но те не са отворени за развитие и нямат посоки отвъд личната си сигурност. Но във връзката рутината и безпосочността са серийни убийци. Колкото по-често двамата партньори правят общи планове, създават нови пространства за себе си, толкова по-споено имат шанса да преминават през времето със заедността си. Не случайно двойките, които изчерпят началните функции и цели на една връзка (опознаването, всички първи, втори пъти на нова дейност, ново събитие, нов празник...) и не формират следващите стъпала на съвместността, прекратяват изживяването любов. Тогава любовта е като в примера с малотрайните колбаси. За нея спира да има място, време и символи.

Символите в спомените

Има двойки, които неистово се карат за всяка дреболия. Усещат, че това им тежи, искат да го спрат, защото се чувстват свързани. Не могат да са разделени, но се изчерпват един друг твърде интензивно. Когато върнеш една такава двойка в спомените и и в това кой какво е направил, какво са видяли, преживяли на места, различни от обичайните им за скандали, те изведнъж придобиват друго излъчване. Припомнените емоции и действия са като добре заучен механизъм. Така както човек не забравя да кара колело или да плува, така може да извади опита си в сегашно време. Изключително забавно може да е партньорите да обходят старите си снимки, местата, където са щастливи, да открият емблемите на двойката. Така обичта не е куха. Тя има съкровища, които могат да се изваждат в нужда. А оттам на сетне винаги да има нови очаквания. Все пак връзката е едно ново същество, което има нужда да създава.

Силата и слабостта на различията

Той обича да си стои у дома, тя компаниите. Той обича да влиза често в залата за тренировки, тя предпочита дивана и книжката. Единият се вглежда детайлно в проблемите, другият е с по-широко скроен подход и не е тревожен. Тя планира, той е хаотичен. Има още много подобни примери на различна рамка. Партньорите започват да се вглеждат в тях, когато първоначалните любовни възторзи отшумят. Тук е тайната. За да произведете заедно дълготрайна любов, е нужно да създадете трето същество със свои нужди. И това са вашите общи желания, мечти и търсения.
Обичайно хаосът, тревогите, или просто запъването в собствените навици е онова, което търси повече внимание от партньора. Сякаш казвате: “Искам повече внимание! Искам да си ти, както преди!” Ако вместо претенции, конфликти и натиск, всеки може открито да предаде точно и ясно това послание, то следва сдобиването с една витална инжекция за любовта. Всъщност, колкото повече се оглеждаме в партньора и умеем да го изненадваме, толкова повече комфорт създаваме и за себе си. А усещането за любов е свързано именно с комфорта и удоволствието. Кой би се отказал от точно това?! Задачата е да се намерят всички допирни точки, а не всички конфронтации. Различията нямаха значение в началото-спомнете си! Любовта приемаше другият точно такъв, какъвто го открихте. Преоткриването може да е вълшебното хапче!

Защо се твърди, че любовта трае 3 години? Тук също няма нищо мистично. И тъй като еволюционната цел на влюбването е осигуряване на поколение и когато то стане факт, около 3-тата си година детето вече е достатъчно пораснало и относително самостоятелно, за да може да оцелява и живее само с единия си родител. В зората на човечеството е било невъзможно на практика само един човек да се грижи за напълно безпомощното бебе, едновременно с това да намира храна, както и да пази дома от нашественици и хищници. Природата спира да се интересува от нашата заедност тогава, когато е реализирала своята еволюционна задача – репродукцията и най-ранното оцеляване на потомството. В този смисъл Природата ни е осигурила и разписала гаранционнен срок за 3 години ползване на любовта. Не е малко...
От тук на сетне при обезпечени базови нива, на сцената на живота влиза Духът със своите любовни инструменти от друг порядък – отговорност, грижа, личностово израстване, уважение, толерантност, приятелство, компромис... Само тогава любовта спира да се измерва с количеството на годините, защото се трансформира от биохимичен статус в състояние на Духа. А казват - човешката душа е безсмъртна...