Change Language

КОНФЛИКТИТЕ – ДИАМАНТЪТ В ЧОВЕШКАТА ПСИХИКА


Казват, че човек си намира много по-лесно врагове, отколкото приятели. Натрупването на врагове твърде често е свързано с невъзможността да бъдат управлявани по адекватен начин възникнали спорове, различия, конфликти. Разрушаването или неспособността да се менажират приятелствата още по-често е плод на вярването, че конфликтът е белег за липса на близост, разбиране и подкрепа. Истината е, че конфликтите са неизбежна част от човешкото общуване, защото еднаквостта на вътрешните реалности на човеците и единомислието са невъзможни - природата обича и толерира разнообразието във всичките му форми. Различията винаги са предизвиквали напрежения и конфликти между хората по силата на усещането, че непознатото (разбирай „различното”) е застрашително и плашещо. По същата логика повечето хора гледат на срещата между собствените си различности, като въпрос на оцеляване под форма на война, в която непременно следва да има победители и победени Проблемът реално не е в самия спор или конфликт, а във вътрешната реалност на хората, които ревностно защитават своето Аз, вместо да отстояват гледната си точка. Идентификацията на гледната точка с личността неминуемо води до чувство за отхвърляне, което активизира инстинкта за самосъхранение.
Начинът по който реагира човек в един конфликт зависи на пръв поглед от неговия практически опит. Този практически опит обаче, е рожба на темпераментови и възпитателни фактори. Моделът, който родителите преподават на своите деца, остава трайно запечатан в техните схеми за справяне в конфликтни ситуации. Самата дума конфликт произхожда от латинското “conflictus” – стълкновение. В борбата за надмощие винаги има победен и победител, а тази ситуация рано или късно, ражда шанс ролите да бъдат разменени. Победеният чака търпеливо своя звезден час и атакува в удобния момент, особено що касае личните и интимни отношения. В ситуация на конфликт по- чувствителните и раними натури обикновено стават пасивни, пазещи се, но тичащи през глава да се скрият под полата на тяхната спасителка – Жертвата. Чрез тези поведенчески оръжия тези хора в крайна сметка получат своята доза значимост и надмощие без да влизат в открит двубой. По- настъпателните и агресивни натури влизат грубо и властно в конфликта, незачитайки чуждите потребности и емоции, изхождайки единствено от личен интерес в стремежа си да го постигнат независимо от цената и загубите на другите участници. Такива личности са издигнали в култ своето Его. Тези крайни варианти на справяне обикновено нямат общо с естеството на самия конфликт и неговият произход.

Конфликтите в семейството

Най- богата почва за мътене на конфликти е семейното гнездо. Теренът е гъсто миниран и трудно проходим. А сапьорски екипи трудно се допускат. В практиката на www.e-therapy.bg и в кабинета, обичайно женската половина търси по-често подкрепа как пряко или косвено да вкара стратегии за решаване на семейните конфликти. Та ако може, да подреди по по-добър начин съчките в гнездото.
Причнини:
• Идеалите-аз мечтаех, ти мечтаеш.
Мечтите са чудесна отправна точка за планиране и развитие. Но са и безотказно действаща процедура по изграждане на утопична земя. В нея населението е добре профилирано и изпълва една чудесна рекламна снимка. Реално много мъже и жени си представят брачният живот или съжителството по определен нaчин. За едни може да бъде къща със зелена морава и деца, припкащи по нея. Пътувания и романтични вечери, докато потомството по странен начин се е научило да заспива бързо. За други утопичната земя изглежда като увеселителен парк, в който винаги има свежо настроение, захарен памук и игра на джаги. Там усмивките са вечни. А не рядко мечтите са затлачени от идеали за партньорското поведение от рода на внимание, въпреки умората, всеотдайност, въпреки изникващите системни бъгове. С няколко думи-зелената морава трябва винаги да се потдържа, а снимката да е винаги актуална с усмихнатите лица. И вместо да се говори реално за моравата и кой как я вижда, всеки от двойката в този случай от рано е седнал в кръчмата до нея и си прави сметките без кръчмаря. Конфликтите стават все по-тежки, защото в един момент някой от двамата пръв си иска сметката. “ Ти не ме подкрепи! Ти ме спря! Ти ми погуби мечтите!” Но по-скоро историята се доближава до Алиса в огледалния свят. Там терапевтът трябва да покаже правилното огледало и да срещне изродилите се мечти и заблуди. След това е по-лесно. Всеки може да осъзнае до колко наистина неговата мечта има допирни точки с тази на партньора и до колко изкривяванията са свързани просто с вехти идеали. Новата страница се отваря, след като се намерят нови общи мечти и се осъзнае, че партньорът би бил щастлив човекът до него да е удовлетворен.
Затова е важно заедно да пишем приказките и да създаваме заедно визията за моравата и броя деца. Тук по-важна е превантивната стратегия, а не житейската гума.
• Границите-отворени, затворени, едностранни.
Семействата са като къщите. Има домове само с един вход и много резета. Има домове с поне две врати и отворени прозорци. Обитателите не рядко имат търкания по отношение на свежия въздух или теченията. Често в двойките повод за конфликти са именно крайно затворените граници, без почти никакъв режим на пропускливост. Двойката не включва срещи с хора от по-ранните им периоди, изолират възможността за гости, контакти и зад резетата се изгражда една дебела капсула. На пръв поглед, ще си кажем, какво пък толкова, хората могат свободно да избират в каква степен да са социално активни. Единственият минус тук е, че в капсулата става тясно, защото няма отдушник за напластените емоции. В капсулата няма и въздух, за разреждане на напрежението. Там няма и достатъчно светлина, за да се видят различни гледни точки. Основният ход, който е възможен е свиване и преглъщане. И много често след кратък период, в който ние сме си самодостатъчни, капсулираните двойки започват да генерират конфликти за всеки детайл.
Стратегическата стъпка тук е разчупване на капсулата и връщане на регулярните действия с хора, които биха могли да възродят забравената свобода. Това могат да са приятели на двойката, близки, нови дейности, пътувания... Всичко, което е на по-широко място.
По отношение на теченията, скандалите са по-бурни. Единият партньор отваря вратата, през която нахълтват близки, роднини, приятели... Често те са като патерици и участват постоянно в ежедневието. Те дават допълнително мнение, посоки и са сенчестият чадър, зад който аха, да се скрият партньорите, но там винаги има някой друг. В тези ситуации партньорът, който все търси начин да затваря вратите и прозорците, се чувства пренебрегнат, неглижиран и част от масата. Отварящият се сблъсква с усещане за неразбиране. Конфликтът върви по линия-кой и кое е по-важно от мен? Преди стратегията за решаване на конфликт тук е нужно разбиране. Понякога е учудващо просто, когато видиш периметъра, в който партньора ти се чувства щастлив и направиш по-добро прилепване към него. А стратегията е свързана с решения от типа хем-хем. Хем отворените граници да останат, но в определени моменти, хем затварянето да има своето време и пространство, за да може и другият партньор да има комфорт.

• Възпитанието-моите модели или твоите модели?
Голямата ценност на двойката-децата са и ябълката на раздора. Класическа е ситуацията от типа: Бащата към майката:“ Ти го глезиш. Правиш го мамино синче!” И майката към бащата: “Ти не знаеш как да се държиш с децата. Не им обръщаш внимание!” Тези фрази са подкрепени с пояснителни реплики: Когато аз бях дете баща ми още на 8г. ме караше да върша тежка работа, а жена ми постоянно пази детето. В този тип взаимодействие конфликтните ситуации могат да възникват във всяка минута. За наказанията, за правилата, за свободата, за дисциплината, за образованието... Защото всеки от двамата родители иска да види част от собствените си стремежи в детето. И не на последно място да потвърди идеята си за правилната и добра стратегия, която е свършила работа в неговото детство. Или напротив, да я отрече, именно заради тежеста на собственото си детство. В тези битки има една единствена ориентировъчна стратегия. Да се съберат различните парчета от двете родителски страни и да се подберат, според детето. Важно е да има единност в правилата и вслушване в индивидуалността на детето. Другото е двубой между родителите, в който те често имат нужда от арбитър в лицето на психолога.
• Доминантност-подчиняемост-патриархат или матриархат.
Аз или ти? Кой ръководи? Ако в началото на връзката въпросът за доминацията е сведен до идея за създаване на посока, за грижа и не е поставен под общ знаменател с подтискането и незачитането, то в последствие АЗ или ТИ става кървава арена. Ако и двамата партньори са търсещи изява, имат стабилност по отношение на собствените възгледи, намерили са доминацията като успешен модел, то се включва и тежко въоражаване. Агресивните ходове са само на половин ръка разстояние. В тези връзки става въпрос не просто за даване на посока, а за желание да се променя другия и да се вижда собствения огледален образ в него. Основният страх е от себезаличаване и в двете посоки. По тази линия се раждат зависимостите между жертва и агресор или хрониките в актуалните новини за нещастни събития. Стратегиите за решаване на конфликта тук са спешни, но към тях се тръгва трудно. Затова е важно да се хване първото усещане за страх, дискомфорт и загубване на знанието кой е човекът до мен.
• Темперамент
Макар и комични, понякога случайте с несходствата на ниво темперамент са сериозен повод за пререкания. Предствете си: Жена, която постоянно чака партньора си да вземе решение кога ще пътуват, кога ще направят ремонта, кога ще купят нова придобивка... Или мъж, който винаги е попарван от партньорката си, когато прави изненади с нейната неадекватна реакция. Единият има нужда от схеми, другият пали бързо. Единият остава блокиран, колкото повече другия иска да генерира действие. И следват оплаквания “Не ме разбира! Не ме оценява! Нищо не се получава!” А става въпрос само за ритъм на база неврофизиология. За да се избегнат подводните камъни, тук има простичка стратегия. Добре да се опознае типа действие на партньора и да се предвижда времето. Когато сте различни един от друг правете това, което е различното в партньора. И ако изходим от примера с изненадите, то щом на мен ми прави изненади, а аз не обичам, може би е по-добре аз да правя изненадите?

И ако това са конфликти, които вървят на ниво личност и стратегиите са плод на изграждане на индивидуални формули, то етапите, през които минава двойката, слагат нови полета за война.
Типичните конфликтни гнезда в развитието на двойката.
• Съжителство, сватба и други катастрофи.
Розовото начало, попарено от сметките за ток или романтичното уединение в квартирата на любовта, разбита от нашествието на помагащи роднини. Другите опции също са широкоспектърни, но основното правило тук, за да решите конфликтите е използването на листове и химикалки. Станете ученици и направете план за прагматичната част от новия ви съвместен живот. Писането включва, кой с какво разполага, кой какво не обича, кой какви навици има... Това ще е дълго обучение, което трябва да гарнирате с преживявания заедно от типа-преди да заживеем заедно.
• Нови членове и нови парвила.
Идването на дете е щастливо събитие, но...всичко се променя. Конфликтът идва, когато жената става просто майка, а мъжът стане гравитиращ около съзвездието майка-дете. Понякога разривите са тежки. Преминават през разделяне на завивки и легла, през пропускане на важни събития и не на последно място пълна амнезия по отношение на това какво бях за теб.
Затова обикновено се ползва помощ от приятели и близки. Когато партньорите структурирано мобилизират близки за помощ и намерят време да останат сами, както преди да влезнат в ролите на майка и баща, тогава се формират нови навици на принципа на търсенето на удоволствие и конеца не се къса.
• Празна къща-празни погледи, кривнали посоки.
Когато децата порастнат, когато поемат по своя път, във своя дом, със своите деца или своите кариери, остава голямо празно поле. Изведнъж партньорите могат да намерят много повече ъгли да се вгледат един в друг. Но когато погледът е бил насочен изцяло в излетелите от гнездото деца, тогава фокусът може да е изненадващо тъмен. Често тези двойки споделят, че изведнъж почти всичко ги дразни в другия, че няма за какво да говорят, че не могат да издържат в една стая с него/нея. Изведнъж спойката е изчезнала. Пътят, който трябва да се извърви е свързан с намиране на нова спойка. Няма магически бърз път, а нова адаптация, която става с действие, не само с говорене. С намиране на общи занимания, с откриване на действия, които носят усещането за лична ценност и с нови общи цели, които да обединяват. След това може да се открие нов свят.

За да решаваме конфликтите в интимната си връзка ни трябва широкообективен фотоапарат с висока резолюция. Да можем добре да оценим красотата на това, което имаме с цялата гама от цветрове, светлосенки и възможност да запечатим емоцията. А стратегиите са производни на индивидуалността и степента на осъзнаване от страна на партньорите.

Конфликтите в работната среда

Прекарваме почти половината от живота си на работното място. То се превръща в един умален модел на живота ни извън него. Всичко, което се случва в живота извън работното място, би могло да се случи и на самото него. Все пак личността е една и тя не претърпява метаморфоза тип „пълна промяна”, излизайки от къщи и влизайки в офиса. В конкурентната среда, въпреки писаните и неписани правила, всички човешки отношения и страсти имат място. Все пак конфликтите в работната среда имат някои специфики.

• Липса на информация и лоша комуникация
Липсата на информация винаги е давала богата почва за появата на недоразумения. Когато служителят не е сигурен какво точно да свърши, нито как точно да го направи или до кога, е много лесно да се оплете като пате в калчища, което повлича и останалите. Колкото по-голямо е информационното затъмнение, толкова по-голям е рискът да се получи конфликт. Разбира се, различната интерпретация на информацията също може да породи конфликти, защото при разшифроването и всеки внася собствения си опит, знания и умения. Ето защо, колкото по-кратко и ясно бъде поднесена информацията, толкова по-малко поле за изява на личния фолклор ще остави. Липсата на информация провокира несигурност, неточност при вземането на решение и неудовлетвореност от резултата. Това категорично води към загуба на мотивация на служителите. Решението на този тип конфликти се корени в разшифроването на информацията само „на един език”, за да може всеки служител да борави с нея по идентичен начин. Както и да има контрол над този процес, за да не се изкривява в последствие.

• Междуличностни конфликти
В основата на тази категория конфликти можем да кажем, че стои интерпретацията и личното възприятие. Всеки е срещал в живота си някой, който без нищо да му е направил, му е неприятен дори до степен, че не може да го понася. Причина за тази непоносимост на пръв поглед няма, но тя създава напрежение и води до множество конфликти. Защо се случва така? Отговорите на този въпрос не са еднозначни, но има няколко варианта, които се срещат най-често. Единият от тях е свързан с нашата емоционална памет. Например някъде назад във времето е имало една учителка или лелка, която не си харесвал и поведението на определена колежка ти напомня точно този типаж. В такъв момент емоциите изпреварват в пъти рационалните мисли и установената делова линия на поведение. Лентата се връща и човек реагира така, както е реагирал на предишния дразнител. Това е силата на натрупания опит. Друга възможност е свързана с коренно различни и противоположни характери. Хората са казали „Два остри камъка брашно не мелят”. Стиковането на характери не е лесна задача, но е съвсем достижимо. Имайки пред вид темпераментовите и характерови особености психолозите могат да стиковат екипи, които да са взаимодопълващи се, а не с личности, които ще се борят за лидерската позиция. Причина за отхвърляне на едни или други характеристики се основава и на това, че често хората не харесват у другите това, което не харесват у себе си. Вместо да се променят, те имат очи само да видят треската в окото на другия. Конфликтите, породени от ценностни различия и възрастови различия също влизат в тази категория. Решенията на този тип конфликти са свързани с изваждането на картите на масата. Дали ще се случи чрез медиатор (в тази роля може да влезе прекия шеф или психологът), или очи в очи, зависи от самата ситуация и от участниците в нея.

• Конкуренция
Много хора оприличават работното си място на хиподрум, в който тяхната роля е на състезателни коне, които трябва да се класират на първото място. Става въпрос за самодоказване, чиито корени се търсят назад във времето и са свързани с дефицити и комплекси. Прекалено амбициозните хора могат да не отчетат средата и останалите участници и да поведат в състезанието. Решението на конфликт, лежащ на тази основа, е страните да се съсредоточат върху интересите на организацията, а не върху самите личности и техните позиции.
Конфликтите на работното място не бива да се приемат лично. Това е една много често срещана грешка, която работещите хора правят. Те просто решават, че определен човек или група от хора не ги харесва и всяка реплика, действие или бездействие е единствено и само, за да им навредят или злепоставят. Така много лесно човек започва да наблюдава и разсъждава избирателно и да приписва качества, действия, каквито дори през ум не са минали на човека, на когото са преписвани. Само собствената психика може да борави толкова коварно и умело с личните ни страхове (просто защото ги познава много добре)
Конфликтът е въпрос на лични възприятия. Все пак никой не отива на работа за да си намери приятели, а за да работи това, за което са го наели – понякога индивидуално, друг път в екип. Това изисква гъвкавост, адаптивност и постоянно развитие на тези качества. Понякога хората очакват работата да ги направи значими и се идентифицират с нея до висока степен. Истината е, че няма кариерно развитие, без личностно такова. В крайна сметка конфликтите на работното място не винаги са с негативен знак. Те могат да бъдат повод да се извадят на светло проблемите и да се решат. За постигането на тези цели във все повече организации се обръща внимание на обратната връзка от останалите. Това се случва под различни форми – тренинги за различни умения, ролеви игри, обсъждане на различни казуси, осъзнаване на личните причини за влизане в конфликти, тестова диагностика и отчитане на характерови особености и темпераментови характеристики. Всичко това е част от успешното справяне с конфликтите.

Конфликтите в приятелството

В приятелските отношения, междуличностните конфликти възникват най-често като проекция на вътрешен конфликт. Разбирането на това що е „приятелство” може да доведе до сериозни разочарования или дългогодишни битки и манипулации.
Не е достатъчно приятелите да имат общи интереси, за да няма конфликти между тях. Още повече, че избягването на конфликта не може да бъде цел на едно приятелство, тъй като този стремеж в основата си е зареден от дълбоко стаени страхове и несигурност, маскира недоверие , неудовлетвореност и лишава връзката от автентичност на отношенията. Не случайно казват, че безпристрастният приятел е студен приятел. Много от конфликтите в близките взаимоотношения възникват поради очакването приятелят да казва само онова, което другия очаква да чуе. Когато това не се случи и приятелят прояви различна визия за определени постъпки или ситуации касаещи другия човек, тогава приятелят бива заклеймен като предател. Хиляди дружби са били загубени заради свободата на единия да изрази истинските си мисли честно и открито пред другия приятел. Приемането на различието за богатство, а не за заплаха е в основата на истинското и смислено приятелство. Тогава конфликтът не е разрушителен, а е градивен и откривателски.
Симон Вейл казва: Непочтена е всяка дружба, в която има дори намек от желание да се угоди или желание да ти се угоди. В истинската дружба тези две желания са напълно изключени. Двама приятели от цялата си душа са съгласни да си останат двама, а не един. Те уважават дистанцията между себе си, установена от самия факт, че са създадени различни.
Вариант на потенциален конфликт е очакването приятелят винаги да запълва и анимира свободното ти време . Тогава възниква драмата: „той не ми обръща внимание”. Следват наказания от спектъра на пасивната агресия придружени от тежките разочарования и обвинителни присъди. Ситуацията при която всичко, което се дава и получава в емоционален или физически план се слага на везните, прилича повече на сделка отколкото на приятелство. Тогава конфликтът е отложен , но неизбежен подобно на бомба със закъснител, тъй като мярата за едно приятелство не може да бъде количествена. Желанието приятелят ти да изпълнява функцията на кошче за душевни отпадъци е също минирана от конфликта територия. Когато в един момент „кошчето се препълни” и собственикът му замине да се „почисти” на друг терен, останалият насаме със своите отпадъчните продукти, горко започва да оплаква своята съдба и тръгва като глашатай да разпространява новината, че е бил безсърдечно отхвърлен от приятел. Интересчийството в приятелството е друга конфликтна зона. Приятелството не може да издържи токсичната обработка на условността и експлоататорството, тъй като в дружбата няма нито длъжници, нито благодетели. Тукиди казва: ние придобиваме приятели не затова, че получаваме от тях услуги, а затова, че сами им оказваме такива.
Но може би в основата на най-сериозния подривен конфликт при едно приятелство, е невъзможността да се зарадваш на чуждия, приятелски успех. У всички психически здрави хора е заложена състрадателността и тя се активира когато близкият до нас човек страда. Има и такива приятели, които никога не са в точния момент на точното място и някак все се изплъзват от предоставянето на помощ. Опитът показва, че на тях често прощаваме тези несъвместими с приятелската дефиниция пропуски. Може би защото очакваме да се „поправят” някой ден или пък за да не ги лишаваме от чувството за вина, което ще изпитват всеки път, когато са около нас. Завистта в приятелството, обаче, е най- разрушителния и непреодолим конфликт, защото често в щастието приятелите стават неприятели. Изисква се широка душа за да се зарадваш на чуждото щастие и да го съпреживееш като лично. Ако искате да имате приятел, който да се радва заедно с вас на успехите ви, бъдете такъв приятел.

Ако разберем и управляваме конфликтите адекватно те могат:
- да ни помагат да разберем какви сме;
- да задълбочат или обогатят взаимоотношенията ни с другите хора;
- да насърчават промяна
- да зареждат с енергия и засилват мотивацията ни за справяне с проблемите;
- да обогатят живота ни помагайки ни да разберем, че има и друга гледна точка.
Причините за възникване на конфликт може да са разнообразни, но все пак в голяма степен могат да се обобщят чрез следните няколко фактора:
- съществуване на взаимно изключващи се цели или ценности
- налице са взаимоизключващи се и противостоящи си действия
- страните се опитват да заемат доминираща позиция една спрямо друга
- ограничени ресурси
- различни стилове на комуникация
- наличие или предстояща промяна
Винаги дръжте сметка за това дали при конфликт причината е в човека, или в обстоятелствата. Също така проверявайте дали това, което сте казали или направили е същото, което е разбрал човекът срещу вас.