РОДИТЕЛСКИТЕ РОЛИ, E-THERAPY.BG В СП. "ПРИЧЕСКА И СТИЛ"

В някакъв момент от живота си повечето хора стават родители. Родителският инстинкт, освен че е биологично заложен, в огромен процент e социално желана роля. Тогава функцията да си родител се превръща в основна цел, смисъл и идентификация.
Преди да станете родители, си задайте въпроса способни ли сте да изпълнявате функцията на родител, без да се отъждествявате с нея? Повечето проекто и настоящи родители си задават един напълно безсмислен въпрос : „аз мога ли да бъда ( съм ли) добър родител?” Няма добри или лоши родители. Има осъзнати и неосъзнати родители.

І. Родителската роля на майката

Майката е първият човек, който посреща детето на белия свят и му помага да се адаптира. Нейната роля е основополагаща за изграждането на новата личност. Майка и дете са като скачени съдове. Точно поради тази причина, когато майката е уверена и сигурна в ролята си, уверено и сигурно ще и детето, което тя отглежда.

Майката за момичето
Хората са казали „виж каква е майката, за да разбереш каква ще стане дъщерята”  Да, женският модел е много силен и често се копира едно към едно. Женската роля, която момичето възприема от майката, го научава на нежност и грижа, на споделяне, на креативност, инициативност и увереност. Проучвания показват, че много жени се чувстват много по-сигурни когато отглеждат момиченце. Те сякаш интуитивно знаят кое как и по какъв начин да поднесат на дъщерите си.

Майката за момчето
Майката е първият модел за жена, който възприема момчето. Тя дава топлина, разбиране, приемане. Учи на отношение към другия пол и дава увереност в тази посока.
Момчето е гордостта на мама. Тя е изпълнила ролята си, заложена още в древността да осигури продължител на рода.

Дефектните схеми

• Майката „орлица”
Тя е винаги готова да откликне и на най-малкият жест, мимика или дума от страна на детето. Дебне постоянно и се грижи то да се чувства добре, да не му липсва нищо и да са задоволени всички негови нужди (а по-късно и капризи). Това не позволява на детето да придобие социална зрялост. Често се оказва, че този тип майки се страхуват от новото, затова държат да имат план и яснота при отглеждането на детето си. Чрез контрола и плануването трупат единствено напрежение и страхове. В такива семейства често майка и дете правят диада и оставят бащата настрани. Той се чувства отхвърлен и това е повод за проблеми в двойката.

• Властната майка
Тя знае по-добре от всеки кое е най-доброто за детето и. Ръководи изцяло отглеждането и възпитанието на детето и държи юздите на семейната каляска в свои ръце. На бащата е дадена основна и единствена роля да задоволява материалните потребности и да осигурява финансово семейството. Като емоционален и функционален лидер този тип майка взема всички решения в семейството. Детето (независимо от пола си) възприема по-успешния модел или отива в другата крайност – отрича го и се лута.

• Многофункционалната майка
Деца, работа, дом, задачи..... Бърза да свърши всичко накуп и в един миг се оказва, че не и стигат 24 часа, а са и нужни поне още толкова, за да свърши всичко. Жените днес имат много повече роли от жените преди. Цялото това натоварване няма как да не даде отражение на най-податливите – децата. Детето има нужда от качествено прекарано време с него, а не от количествено. Изнервените майки, които стоят в къщи и са се отчуждили от хората, като в същото време са се фиксирали върху децата, са също толкова неефективен модел, колкото и свръхангажираните и справящите с много задачи жени.

• Майката - „дете”
Инфантилна, по детски смела и наивна. Въпреки това тя често се справя много по-адекватно с отглеждането на детето си. Една жена на 35 години има много повече въпроси, вижда много повече „страшни” варианти и се тревожи, разигравайки сценарии, докато младото момиче, на което „морето е до колене”, гледа детето си почти като играта с куклите. Тук са и капаните при възпитанието на детето. Има риск от неглижиране и неотчитане на възникнала трудност.

ІІ. Родителската роля на бащата.

Представете си рекламата-баща къпе розовото бебче, а после щастлив и спокоен го увива в чиста, беличка хавлийка. Ето това е мечтата на младата майка, но...
Баби, майки, лели... всички включват двете си ръце и вещо обслужват новодошлия човек. Известно е, че мъжът решава проблеми предимно чрез действия. Когато е изолиран, той има усещането, че не се справя. Да е мъжествен, да печели пари и едновременно с това да е грижовен, чувствителен и да преповтаря ролята на майката в семейството. Ето защо има едно клише, което е по-добре да не се разбива – и това е адекватното разделение на бащината и майчината роля в семейството. Все пак един мултифункционален човек не може да даде никъде 100%.
За детето е особено важно мама да му дава усещането за нежност, а татко да му вдъхва сила и стремеж да се доказва. Според проучване степента на академичната успеваемост при децата е свързана с влиянието на бащата. Колкото по-устойчив е образът на бащата, толкова по-склонно е детето да се стреми към постижения. Защо става така? Бащата има различно присъствие. Той залага физическата, действената страна в процеса на комуникация и игра. Същевременно включва модела на съревнование и предизвикателство. Този тип контакт създава способността за себедоказване в детето. Слага едно огледало пред него, в което то може да се огледа, а после да носи в зрелостта за проверки.
Бащата е вносител на големите правила, чрез силата и идолизирането от страна на детето. Тези правила са по-тежки от много други в живота. Те създават способността да се издържа на дискомфорт и да се постига дисциплина. Бащата е носител на престиж. Той е гърбът и гордостта. А всяко дете с такъв вариант на баща иска да го покаже пред другите от групата и в двора на училището. Бащата е учителят, понякога в сянка, но е онзи авторитет, който се ползва в кризи и нужди от решения.
Когато провеждаме игрова терапия с деца, те често са водени от бащата. И той е този, който има по-обективна представа какво става с детето. Докато майката дава по-емоционални и хаотични обяснения, бащата прави много по-добра „снимка“ на семейството.

Бащата за момчето.
Борбата, съревнованието, поставянето на условия, рамките и предизвикателствата... Това са бащините похвати в търсенето на мъжкото в сина.
Бащата конструира безстрашието като двигател и като опит синът му да скочи по-високо. Той предава послания със силата на душевни клейма. Бащата създава вътрешната сила на момчето, която го прави устойчиво, може да му посочи изборите и да му даде посоката и като професионална реализация , и като семейно планиране, и като баща на свой ред. Всъщност бащата е структурата, по която се развива бъдещият мъж.

Бащата за момичето.
В приказния вариант бащата е този, който създава в дъщеря си усещането за собствената и стойност, красота и женственост. Чудесно е, когато си момичето на татко и той може да те носи нависоко, да плува с теб на гърба си и да имаш късмета за голяма въртележка с неговите ръце. Може би никога след това в живота си няма да имаш същия шанс да те носят така на ръце. И може би винаги ще търсиш онзи възхитен поглед, с голямата непресторена усмивка, който бащата може да даде на дъщеря си. Затова момичетата може да избират или да отхвърлят моделите за женско поведение, идващо от техните майки, но цялостността на женския образ и усещането за женственост, която можеш да изнесеш навън, идва от бащата!

Дефектните схеми

• “Бащата-майка”
Колко ли хубаво звучи на първо четене примера за всеотдайните бащи, които час по час поглеждат бебето. Търсят във всеки прашен парапет страшните бактерии или събличат и обличат детето през минути, осланяйки се на някакъв свой свръхчувствителен термометър. Този тип бащи са критични и ригидни - така слагат майката в ролята на неспособна. Тези татковци са перфекционисти - така никога нищо не е достатъчно. Това са бащите, създаващи коалиция срещу майката, защото не могат да делят собственият си успех с друг. По този път ролите, които детето засича, са тези на вечния контрол и стремеж, заедно с неспособността и неадекватността. А когато животът върви между дифузни модели и объркани послания за детето, изчезва уважението – при момичетата към собствения си пол и сексуалност, а при момчетата към другия пол и себе си. Тъжна картина, в която близостта е трудна. В пубертета дъщерята с такъв баща ще се лута безпаметно дълго между омразата към майка си или гнева към баща си. После ще иска любов от майката или любов от бащата. И всичко това, за да може да ги сложи в правилните категории и да изгради себе си като жена. Синът на такъв баща ще бъде всезнайкото-философ. Който често ще интелектуализира живота, вместо да го живее ефективно. А може да избере жертвата като огледален ефект на майчината роля, за да намери опознаването на истинското женско начало.Той ще се крие от баща си, незнаейки как да приеме самия себе си.

• Липсващият баща
“Да ти липсва баща е като да ти липсва гръбнак” Това е чудесната фраза на Ги Корно, която обяснява почти всичко с...10 думи!
Бащата може да липсва физически, а може и емоционално. Той може да липсва и като близост, защото от строгост и авторитарност спира достъпът до себе си.
Когато липсата е физическа, твърде често синът се феминизира. Той попива най-близкото, най-познатото, а именно майчиното. Някак си иска да опознае мъжкото и стремежът му често е в посока сексуалност, която трябва да стане равна на близост. Сякаш само така може да вгради мъжкият образ в себе си. Доказано е, че голям процент от момчетата, отгледани в доминираща женска среда, впоследствие проявяват хомосексуална ориентация.
Друга посока, която задава липсващият баща в сина си, е тази на търсенето на външна структура. След като нямаш приет и усвоен модел за мъжественост, то можеш да го създадеш отвън. Така външното ще крепи вътрешното. Затова има твърде много мъже заети със собствените си мускули, визия, дрешки. Твърде много млади и важни мъже, които искат на всяка цена да са “Добрите момчета” за всички и във всичко до тежък невротизъм. Или Дон Жуановци, които търсят своя живот в бройката жени. Всичко с идеята да получат възхищение и подкрепа навън, непременно от повече хора. Защото иначе лъсва липсата на гръбнак. Без него остава трудността в концентрацията, дифузните цели, обърканите идеи, дългото колебание, неангажираността. Повсеместно объркване и вътрешното безредие, което предизвиква бягство от всичко, което би довело до необходимост от себедоказване пред собственото АЗ.
Липсата, поради строгост и авторитет на бащата, създава бягащи синове и арогантни дъщери. Това е посока, породена от сблъсъка на младата личност с рамките на ригидната непроменливост в бащата. Синът не може да предизвика приемането от страна на бащата и търси опора в женското у себе си. Дъщерята трябва или да стане силна и устойчива, често по-голям мъж от много мъже, или да е жертва за слугинаж. Много избори няма в такава конфигурация...

• Бащата под чехъл, чудесно илюстриран в приказката за Хензел и Гретел
Този, който просто физически донорства, а емоционално закопава в дълбоки ями. Той никога няма мнение, винаги прави препратки към майката и често е в ролята на страдалец, било от умора, било от болежка. И децата на този баща като в приказката, първо го гледат с надежда и упование. После с недоверие и малко надежда, накрая обръщат гръб и могат да опитат самостойното справяне. Но в приказката момченцето е жертвата. И няма как, то има точно такива кодове за своето поведение. Момиченцето е действащият типаж, женското начало е закодирано като доминиращо. До тук добре, но дъщерите на такива бащи често са самотни, защото не могат да намерят в себе си нужният респект към партньора. Синовете на такива бащи често трудно разчупват собствените си затвори, защото навън дебнат доста Баби Яги.

Патриархалната схема отдавна не е изцяло валидна. Бащината роля е напълнена с всевъзможни очаквания, визии и идеали. В резултат на това като че ли много по-често виждаме провалите на бащите и много по-малко ги оставяме да експериметират и да бъдат просто човеци с децата си.


ІІІ. Деца, отглеждани от един родител

Момичета и момчета, отглеждани само от майката

Децата имат нужда и от двата модела на поведение, които получават от родителите си. В първите години от живота си детското развитие има нужда от майчина обич, но към шестата година бащината любов и модел стават от първостепенна важност. Особено силна потребност мъжки модел на поведение в тази възраст имат момчетата. От бащата те получават чувство на сигурност, авторитет и опора. Неговото отсъствие оказва влияние върху поведението и личностните характеристики, които се изграждат в този сензитивен период.

Емоционално студената майка в непълното семейство
• Момчетата, отглеждани от емоционално липсваща майка израстват емоционално хладни, с дефицит на внимание и недоверие. Трудно се адаптират в нова среда. Не се доверяват и изпитват трудност при създаване на приятелства и партньорство. Зад емоционалната студенина на майката нерядко стои и остарялата възпитателна стратегия, че децата се разглезват от нежността и се целуват само докато спят.
• При момичетата емоционалната неглижираност създава чувство за самота. Дистанцираност и отчужденост са основно застъпени в поведението им. Другата крайност (прекалено разнежена и толерантна майка) също има своите негативи. И момчетата, и момичетата трудно се адаптират в социалната среда при подобен родителски модел. Прекалено са фиксирани в себе си и имат завишена, неадекватна самооценка.

Авторитарната майка
• Авторитарната майка отглежда агресивен и плах син. Този тип майки се опитват да изпълняват ролята и на мъж в семейството. За съжаление така постигат единствено деформация на положителния образ на жената-майка. Момчето, отгледано от властна майка, може да повтори модела като се превърне в тираничен и доминиращ партньор или да отиде в другата крайност – на неуверен, несамостоятелен и покорен мъж. И двете крайности не са ефективен модел за създаване на партньорство.
• Властната майка за момичето създава подчиняемост, пасивност, емоционална незрялост и неувереност. Тези момичета са склонни да бъдат в позицията на жертва, да се подчиняват и да изпадат в емоционални зависимости. Влиянието на майката се простира и в зрелия живот на детето. Тя контролира и насочва приятелствата, участва активно в избора на професия и дори в избора на партньор. Това е и една от причините този тип момичета да използват стратегия на спасение чрез бягство. За съжаление това е скок от една емоционална зависимост към друга такава.

Свръхзакрилящата майка
• Момчетата, отгледани от хиперпротективна майка са социално незрели, не умеят да вземат решения, да са активни и да се справят адекватно в различни ситуации. В желанието си винаги да предпазва, да презадоволява, да помага майката дори не разбира, че синът и израства като прекалено егоцентричен, капризен и често самовлюбен. Прекаленото обгрижване е също толкова неестествено и вредно за едно дете, колкото е и неангажираното родителско поведение.
• В момичето свръхзакрилящата майка създава тревожност, неувереност и нерешителност. Тази психологическа бариера трудно бива прескочена при създаването на приятелство и интимна връзка. Тези деца имат често нереалистични очаквания към околните, взискателни са и претенциозни като поведение.

Момичета и момчета, отгледани само от бащата

Авторитарен баща
• Строгият и деспотичен баща създава най-много проблеми у подрастващите. Този тип поведение дава почва за развитието на депресивни състояния, на суицидни мисли и опити. Суровото бащино поведение дава различно отражение при различните типове темпераменти. При по-чувствителните момчета се създава чувство за малоценност и подчертана женственост. Момчета от противоположният тип най-често повтарят научения бащински модел на студенина и суровост към към другите.
• Момичетата, отгледани от авторитарни бащи търсят спасение чрез бягство. Въпреки това, често техните партньори са точно този тип мъже и те попадат в омагьосан кръг.

Дистанциран баща
• Противоположно на авторитарното поведение на бащата е незаинтересованото и нехайно отношение. Подобен родителски модел се опрадава с работата и грижата за материалната задоволеност, което е основна мъжка роля. По този начин бащата не успява да създаде връзка с детето си и така грижите за него се поемат от някой близък. Бащата остава далечен и непознат. Зад тази отдалеченост обикновено се крие страх от несправяне с отглеждането и възпитанието.

Свръхзакрилящ баща
• Свръхзакрилящият баща създава от дъщеря си „принцеса”, която е свикнала само да получава. И при този модел бащата се опитва да бъде и майка. Поради тази причина се опитва да удвои грижите за детето си и го прави най-често чрез материално презадоволяване. Момичетата, отгледани от свръхзакрилящи бащи трудно създават приятелства и партньорства именно заради консуматорското си поведение и завишените очаквания.

Променливо родителско поведение като родителски модел
Променливото поведение, характеризиращо се с резки промени от строгост и наказания към отстъпване и нежност, е много объркващо за децата, независимо дали става дума за пълно или непълно семейство. Децата не са наясно кои техни реакции и поведение биха провокирали едното и другото. Този родителски модел залага нерешителност и колебливост като характеристики в децата. Последиците от него са вътрешна несигурност, тревожност и трудно вземане на решение. Уравновесеното родителско поведение и модел е най-доброто, което един родител може да даде на детето си като наследство.

Всяко наше действие, бездействие, реч , нагласа и дълбок мотив имат решаващо значение за всичко, което създаваме и с което влизаме в контакт, без значение дали си даваме сметка или не. Всичко има последици. Ако сме по-осъзнати с днешна дата и отговорни за това, че нашите мотиви и действия оставят отпечатък върху всеки и всичко, до което се докосваме, тогава има шанс за един по-добър свят с по- пълноценни хора.