УРОЦИТЕ НА КРИЗАТА , E-THERAPY.BG В СП. "ПРИЧЕСКА И СТИЛ"

Вече е ясно, че без криза няма развитие. Всеки един от нас идва на този свят чрез преживяването на сериозна криза, която го насочва безкомпромисно през тесните родови канали към един различен и напълно непознат свят. Искаме или не, кризите автоматично се задействат в определени периоди от живота ни и те имат функцията на двигател на порастването и развитието ни като биологични същества и личности. Този вид нормативни кризи са предписани, проучени, обяснение и очаквани, което в някаква степен може да ни въоражи и подготви. Те са част от задължителния репертоар на житейския ни път. Онези събития обаче, които ни връхлитат внезапно и постепенно превземат животите ни , са най-голямото предизвикателство към нас човеците. Никой никога не е достъчно подготвен за война, бедствие, внезапна загуба на любими хора, тежко насилие или индидент... няма адекватна подготовка за всички онези събития, неподвластни на личен контрол.
Особености и различия при психичните състояния на мъжете и жените в криза Семейството има много важна роля в ситуация на криза. Това е мястото, в което човек може да се почувства стабилен и сигурен. За това подкрепата, която семейството може да окаже е значима. В семейството хората могат да се сплотят и да се доверят един на друг. Образно казано както стадото се събира, когато има болно животно или нападение от хищник. Как това се случва поотделно при мъжете и жените и важи ли с еднаква сила и за двата пола. Както знаем, това са два различни свята. Два свята, които реагират по коренно различен начин на ситуациите и имат различно поведение в ситуации, изискващи бързи или нестандартни решения. Мъжете предпочитат да действат, без предварително да обсъждат и изобщо да говорят. Жените са тези, на които може да се разчита първо да изговорят проблема, да огледат от всички страни и след това да потърсят решение. Много по-често жените търсят споделяне и подкрепа, отколкото мъжете. За това пък при мъжете има много повече случаи на психосоматика и крайни решения. Това го виждаме всеки ден в www.e-therapy.bg и в кабинета.
Опитите за справяне в ситуация на криза лежат на различна основа при мъжете и при жените. И при двата пола тези, които трудно се адаптират и не са гъвкави имат повече трудности при преодоляването на проблема. Личностните проблеми и лабилната психика водят до чувство за безизходица, безсилие, суициди. Последното обаче съвсем не е решение. Ясно е, че когато не можеш да се справиш по обичайният начин с определена ситуация, търсиш варианти. Много лесно се влиза в сценария на усещането за безизходица и пасивността. От друга страна когато полагането на усилия не води до очаквания резултат също има разочарование и занижена активност.
Част от решението на проблемите е свързано с умението да влизаш в различни роли, да си гъвкав и адаптивен в трудната ситуация. Нашата наука разполага с богат спектър от техники и ролеви игри, в които хората могат да открият много ресурси, които не са подозирали в себе си. Понякога решението е в това да разчупиш досегашния модел, ако той е бил прекалено рамкиран и да намериш креативен начин за справяне.
В практиката ни виждаме най-често два основни типа механизми за справяне: адаптивни и неадаптивни. Можем да ги наречем също така активни и пасивни, както позитивни и негативни.... Първият тип са свързани с активно търсене на възможности, варианти за действие и подкрепа. Тук семейството има силно влияние, близките и приятелите също, както и професионалната помощ. Вторият тип механизми са свързани с тревожност, изолация, депресия, затваряне в себе си, дезориентация, различни зависимости, суициди и разрушително поведение, автоагресия, суициди и разрушително поведение. По време на криза се нарушава емоционалният свят на всеки. Човек се блокира на ниво действие, губи връзка с опита си и с реалността. Затова и първата стъпка при справянето с кризи е да се работи тук и сега, в реалността и „на парче”. Често хората бягат от настоящето. Те търсят справяне с бягство в миналото или далеч в бъдещето. Това не е ефективна стратегия, защото миналото е нещо, което не можем да променим (а само да преосмислим), а бъдещето има много неизвестни и е наситено с независещи от нас обстоятелства, които могат да променят плановете ни.
Винаги има цели три изхода от кризата - напред (развитие), назад (регрес) и да се запази старото ниво.
Нека не забравяме, че в източните култури йероглифът, който се използва за криза, означава също така опасност и възможност. В този смисъл всяка криза се оказва механизъм за осигуряване на развитие и израстване.

Функционирането в криза В него симптомите твърде често се повтарят като в една и съща отпечатана матрица. Всичко отива под общ знаменател, а той е определено тъмно оцветен. Нищо не е добро и нищо няма да даде добри плодове. Всичко е обречено предварително. Така се ражда недоверието и крайната мнителност. В тях отказите от идеи и подкрепа изглеждат единственият ход. Не случайно този тип хора се оказват без възможност да намерят работа, без добрите си приятели и със саморазрастващите се тежки сюжети. За тях социално-икономическата криза се превръща в огромна подута пиявица, която е изконсумирала усещанията им, вярата в способностите, паметта за справянето, идеите и компетентността им. Често околните виждат в тях само една вялост, черногледство или емоционални скокове от апатия до агресия. Често пъти в www.e-therapy.bg този род потребители искат просто кислороден апарат, който да им даде глъдка свобода от тежестите, които носят. Близките им са с “вдигнати ръце”, след като са използвали целият си наличен антураж за даване на оптимизъм, надежда и идеи. Обикновено тези потребители стигат до самоунищожителни практики като крайна самоизолация и бягство от света, в който всичко е недоносено и уродливо. Или полусънно състояние, в което единението с бутилката е добра гума за реалността. Не на последно място суицидите, които са просто отмащение и късане на връвта, с която се носи товара на безизходицата в личността.
Съвсем скоро целият екип на www.e-therapy.bg усети много острото нарастване на масовите психични състояния при криза. Млади хора, които са с увиснали рамене, наведени глави, неспособни да отчетат собствените си желания и стремежи. Изнасящи отговорността за събитията извън себе си. Агресивни, но без посока, пасивни-без светлина в погледа. Това е неизбежният ефект в криза-изведнъж локуса на контрол може да се измети изцяло извън теб, сякаш си извадил скелета, който те крепи и всичко рухва. Това са увисналите рамене, овесеният нос и забитият в земята поглед. И колкото по-дълго си без скелета си, толкова по-безапелативно започваш да се разпадаш. Събирането е понякога болезнено и безформено.
Какво можем да направим ? Какво би станало, ако скоча, защото вече не издържам!? Един прост пример е залагането. Залагаш всичко в игралната зала, защото само това можеш да генерираш като справяне. Съдбата те е качила на този влак и следва да си пограеш с нея. Ако я надхитриш, а в отчаянието си ти вярваш в магии, то всичко ще се оправи. Не случайно по време на големите световни рецесии, хазартът е процъфтял като флората в джунгла. Не случайно в малките градове, където работното място е дефицит, има игрални зали в завидно процентно съотношение, спрямо населението.
За да предотвратите тези скокове, обърнете внимание на мигащите червени лампи:
• Виждате всичко в негативният спектър.
• Ставате все по-зависими от вяско събитие и всяка новина.
• Все по-малко общувате.
• Все по-често влизате в тежки нездравословни практики, които ви свързват с алкохола, храната, залагането на каквото и да било, независимо в залата или като собствени облози със съдбата.
• Все по-трудно ставате сутрин и все по-лошо спите нощем.
• Все по-дезориентирани сте и все по-малко опити имате да влезете или излезете през каквато и да било врата, било за нова работа или през собствената врата на дома за улицата.
Всичко това налага спешни мерки, защото следващите крачки стават трудно балансируеми и вървят по бръснача, отвъд границата на усета за авторстрво над собствения живот! Не се страхувайте, ако психологът ви каже да отидете и на психиатър! Зъб винаге се вади по-лесно с упойка, макар да е възможно и без...

Наскоро едно детенце в първи клас, доведено за игрова терапия от своите родители, съвсем спонтанно каза, рисувайки: “Навсякъде е пълно със зомбита или роботи. Те си ходят и никой не ги разбира какво точно искат.” Бих добавила, че повечето хора, подминаващи тези зобмита мислено се прекръстват, за да се предпазят от заразяване. Някак си твърде малко са хората, които могат да планират скокове в друга посока с промени в работата, в нагласите, в системни усилия и планиране. Така могат да спрат собственото си усещане за засилващата се скорост по инерция в безисходицата.
Лостовете за справяне Обикновето те се търсят от хората, които разчитат изцяло на себе си. Те се оглеждат в себе си. Събират списъка с възможностите си и смятат колко сили имат в ръцете, за да успеят на хванат добрия случай. Опитват в една посока, опитват във втора посока и трудно се отказват. Това могат да са бунтарите, които в опитите си започват да събират безутешното усещане за несправедливост. Могат и да са новаторите, които изработват качествено ново поведение, адаптивно към хлъзгавите условия. Те се оглеждат и навън и тогава един разбор е полезен: Какво мога? Какво друго бих могъл да правя? На кой мога да разчитам? Къде не съм опитал? Какво съм забравил да използвам от собствените си знания и опит? Незнайно от кой ъгъл на собственият си склад можете да извадите подходящи способи за спиране на паниката и разпада. Има и стратегии, базирани на търпение и качествено временно консервиране.Българският народ има добри подходи за справяне с липсите-буркани със зимнина, тавани с припаси, подръчни хитрини Но за много хора те са символ на мизерията, а не исторически полезни, работещи практики.
Всички сме чували известната фраза на Ницше, която указва трансформиращата сила на кризата: “Всяко нещо, което не ме убива, ме прави по-силен”. Тази криза, обаче, се очерта по-различна и по-коварна. Тя бавно и постепенно отне потенциалът и съпротивителните сили на хората, източи живителни им сокове, ерозира адаптивните им способности и е на път да отеме най-важното и най-святото - тяхната вяра. Диктатът на иконимическата криза е на път да даде повече жертви, отколкото природните бедствия. Защото бедствието е свързано с ограничена продължителност, след което човек има възможнсот да се съвземе, да зареди своите сили, да се мобилизири и намери нови пътища за действие и справяне. Вилнеещата икономическата криза проявява тенденция на една безсрочна агония, удавяща в себе си опитите за справяне и овладяване. Характерно за кризите е, че те отнемат познатите опори и стратегии за справяне. Точно в това се състои идеята за промяна и търсене на различни, иновативни и неизползвани методи за справяне. По тази проста логика вероятно така зловещият диктат на настоящата икономическа криза има закодиран обучителен план. Тежък урок от суров учител, опитващ се насилствено да извади от нас онзи потенциал, за който не подозираме, на който се съпротивляваме и отказваме да развием. И този път няма да има спасяване поединично. Всички сме в кюпа. Дошло е времето човечеството да прослужи житейската „казарма”, където за да оцелее има едно правило: „ един за всички, всички за един”.