АГРЕСИЯТА – ПЪРВИЧНА И ДВУЛИЧНА WWW.E-THERAPY.BG В СП. "ПРИЧЕСКА И СТИЛ"

„Жестокостта винаги е резултат от страх, слабост и малодушие” К.А.Хелвеций

Когато говорим за агресия, е задължително да се направи следното уточнение : съществуват два различни вида агресия у човек.
Първият е свързан с инстинкта за оцеляване и той се включва автоматично, когато са заплашени жизнени интереси на човек. Този вид агресия е присъщ на всички същества от животинския свят. Вторият е т. нар. „зловредна” агресия (жестокост и деструктивност), която е харкерна само за човешкия вид. Би могло да се каже, че всички човешки наклонности, определяни от полярността ”добри /лоши”, могат да бъдат разбирани като опит на търсене на смисъл в живота. Онзи смисъл, издигнат над ежедневното съществуване, свеждащо се до оцеляването на вида.
В съвременния свят да възпитаваш тийнеджър се оказва за повечето родители мисия невъзможна. Днешният юноша е персонаж от „Бързи и яростни”, директно проектиран от 3Д- формата в реалния свят. Твърде много тийнейджъри усещат, че никой не се интерсува истински от тях. А във възрастовия етап, в който започва базисния градеж на индетичността, усещането, че не си зачетен, че не си важен, че си никой, те прави непълноценен, самотен и безпомощен. В този смисъл чувсвото за безпомощност е пусковият механизъм за отприщаването на огромен заряд от деструктивна агресия. Много от значимите възрастни, които отглеждат, възпитават или имат някаква власт над тийнейджъра, се отнасят към него като към млад възрастен човек, пренебрегвайки полудетската му нужда да усеща, да вярва, да знае, че някой го обича и приема истински, че някой се грижи и мисли за него и вътрешния свят.
Тийнеджърите са растящи деца, а не млади възрастни и техните нужди, включително и емоционалните, са много сходни с чисто детските. Известно е, че емоциите в пубертета са изключително интензивни, често негативни и понякога дори разрушителни. Много рядко и родителите, и юношите са подготвени за отключената кутия на Пандора от здравата ръка на хормоните. Липсата на умения за общуване в тази вьзраст често провокира междуличностни конфликти, разрушителни прояви и анти-социално поведение.
Така или иначе причините, поради които тийнейджърите могат да проявяват силна агресия, са различни, но на преден план излизат емоционалните проблеми и неумението да се управлява гневът. Липсата на опит у възрастните хора да реагират по друг начин, освен по агресивен, залага лиспата на алтернатива и при подрастващите, които те отглеждат и възпитават. В определени случаи агресията може да е израз на слабост. Проявата и компенсира някои емоционални дефицити при тийнейджърите като чувство за малоценност, нерешени вътрешни конфликти или пък маскира различни страхове.
Често проявата на агресия при юношата е свързана с желанието за подражание. Тийнейджърите имат нужда от кумири и доста често съзнанието им пребивава в света на фантазиите и мечтанията. Подрастващите се възхищават от известни личности, музиканти, актьори и се стремят да им подражават. Нещо като да вземат образ под наем, без да си дават сметка обаче, че техният идол може да носи белезите и характеристиките на деструкивната личност.
Забраненият плод също би могъл да отключи силна агресия. Обикновено първите малки и несигурни стъпки водят до дребни нарушения и ако номерът мине и те не бъдат разкрити, тогава окриленият пубер започва да действа по-дръзко. Тези постъпки правят тийнейджъра герой както в собствените му очи, така и в очите на другите.
Деструктивната агресия се поражда и от извършена такава към самия тийнейджър – тогава, когато самият той е бил жертва. С много малко изключения насилникът винаги е бил в ролята на жертва преди това. Друга много нашумяла напоследък прична за проява на деструктивна агресия при децата в пубертетна възраст е скуката. Отегченият тийнейджър, може да се превърне в лошия тийнейджър. Липсата на интереси и смислени занимания отключват привидно немотивирана агресия.
Употребата на алкохол и наркотици освен като форма на подражание и чувство за порасналост, са свързани и с безсмислено и непълноцено запъленено време. А усещането за липса на смисъл е най-прекият път към деструкцията на личността, свързана с разрушително и саморазрушително поведение. Употребата на психоативни вещества променят драстично начина на мислене, чувствителността и поведението на тийнейджъра.
Една от най-разпространениете видове агресия е т.нар. пасивно-агресивна агресия. Тя представлява противопожността на открития, честен, директен и словесен израз на недоволството. Тази форма на агресия много трдуно може да се неутрализира. Тя „затваря” гнева в тийнейджъра. Така тази техника за несъзнателно справяне с гнева може да бъде изключително саморазрушителна и пагубна. Чрез нея тийнейджътът наказва както себе си, така и отмъщава на родителите си. Най- безобидните прояви на този тип агресия са бавенето, отлагането, правенето напук или „забравянето” на задачите и поръченията на родителите или учителите. Най-тежките прояви могат да бъдат свързани с употреба на наркотици и суицидно поведение. И това, защото детето не смее да изрази открито своя гняв или потеребности, тъй като това му е забранено от родителите или се наказва сурово.
Ето защо е важно да се схване, че различните модели на деструктивно агресивно поведение се коренят и подхранват именно от родителските модели. Основните грешки, които допускат родителите са:

• Не познават и не оценяват възрастовите и личните потребности на своите деца, от което растящите млади хора се чувстват неглижирани.
• Не възнаграждават и не поощряват достатъчно доброто поведение на своите деца, а акцентират върху негативното, като така го „закрепват” и подхранват.
• Не успяват да наложат адекватна дисциплина по отношение на
анти-социалното им поведение. .
• Самите родители заедно с останалите членове на семейството не са адекватни им конструктивни при разрешаване на собствените си проблеми.

АГРЕСИЯТА В СЕМЕЙСТВОТО

Семейството е първата почва, на която едно дете като гъбка започва да вирее и расте. Ако продължим метафората, тази почва е от първостепенно значение за неговото изграждане и развитие. От това, какво има в тази почва, с какво е облагородена (или отровена), колко често и как се полива, колко слънчеви лъчи получава, зависи какво цвете (или бодилче) ще израстне 
Семейният емоционален фон е изключително важен, защото ако условията за изграждане на даден човек предразполагат към агресивни прояви и реакции и това поведение се поощрява, тогава агресивността неизбежно ще стане черта на характера му. Обикновено децата, които са израстнали в среда, в която е имало агресивни прояви и те са били свидетели на това, проявяват по-често агресия от децата, които са израстнали в среда с положителен емоционален фон, подкрепа и доверие. Всъщност децата копират модела на поведение на своите родители. Децата не провокират, а отразяват. Така че, следвайки ефекта на огледалото каквото види детето, това ще отрази в поведението си. Това е и една от причините винаги когато родителите водят дете за диагностика, наред с игровата терапия, психологът да поговори и с двамата родители, за да може да сглоби пъзела на семейната ситуация и да проследи детайлно отражението и в поведението на детето.
Независимо дали става дума за физическа, вербална или емоционална агресия, последиците са тежки за този, срещу когото е насочена и този, който става свидетел. Последиците за формиращата се личност са тежки. В e-therapy често влизат потребители, които са в зряла възраст и имат проблеми с партньорствата или споделят, че имат проблеми с реакциите от преживяно насилие – страх, безпомощност, вина, гняв, срам, разочарование в детството си. Тук психосоматиката и автоагресията имат поле за изява. Насочената агресия навътре към себе си често има прояви на драскане, хапане, разраняване на вече зарастнали рани по тялото при децата. Но автоагресията може да бъде не само физическа. Тя може да се изразява и в самонаказания чрез обвинения и неглижиране на собствената личност. Обикновено корените на автоагресивните прояви са в детството, когато липсват условия за усвояване на социално приемливи модели на поведение и успешно вписване в средата.
Агресията е най-достъпният и прост начин да реагираш. Ако препятсвието може да се премахне, защо да търсим начин да го преодоляваме по друг начин. Щом сме по-силни и можем да ударим, защо ще използваме думи....така е най-бързо и лесно. Децата бързо учат кой метод е ефективен и го копират. Лошото е, че веднъж опита ли по този начин и има ли успех, детето ще продължи да го прави, защото това е успешна стратегия за справяне. Тогава то се отказва да търси други начини.
Човек се учи най-добре от опита си, от това, което е приживял и осмислил сам заедно с цялата гама от емоции и настроения. За това и от родителите зависи какъв опит ще получат децата им и как ще завъртят своето колело на трупане на опит по пътя на живота си.
Агресията е нещо, на което се научаваш. Навиците се затвърждават с повторението и с насърчаването от страна на родителя (понякога и с неглижиране, но пак родителят е водещата фигура). Както прекалено строгата, така и прекалено либералната среда на възпитание и родителски стил са неблагоприятни за формирането на личността на детето.Ако на едно дете се забранява системно, то се стреми да задоволи стремежа си към свобода и самостоятелност и най-лесният и достъпен начин за него е чрез агресивни прояви. А когато всичко е позволено, се стига до поведение, което не може да бъде контролирано в определен момент и се оказва, че детето е взело и употребява повече права, отколкото възрастта и развитието му позволяват. Тогава е твърде късно да се въвеждат правила, защото най-естествено е то да въстане срещу тях. Децата имат нужда от стабилност и предсказуемост, които идват от ясните правила и граници, в които да се движат. Защото в противен случай се объркват и не могат да разграничат важни и основни понятия. Агресията на екшън героите от филмите също силно впечатлява децата, тъй като нямат изградена представа за добро и зло и се доверяват на всичко, което виждат. Така че, телевизията също има своя принос към това децата да усвояват агресивни модели на поведение.
Освен това залегналите все още в обществото ни стереотипи за това, че мъжката роля е свързана основно с прояви на физческа сила, решителност, смелост, готовност за борба и моделите, които демонстрират успех на базата на тези стереотипи, още повече засилват стремежа да се идентифицираш с този тип и да бъдеш успешен.
Когато в най-ранната ти възраст доминиращи са били чувството за несигурност, страхът, вината и инсктинкта за самосъхранение, то зрялата личност ще носи този багаж, дори и да мисли, че го е заровила някъде назад в миналото.
Не можем да направим по-добро семейството, в което сме израстнали, но можем да направим по-добро семейството, в което растат нашите деца.

АГРЕСИЯТА И НЕЙНИЯТ ХАРАКТЕР

Характерът на агресията се формира понякога бързо, друг път системно-по схема. Като пришълец е - влиза скоростно и се излюпва бурно и всеобхватно, с разрушения от различен характер. Понякога като оръжие за масово поразяване, друг път като точен куршум в десятката.
Едната страна на характера....физиология и биохимия:
Тялото ни е сбор от системи, органи, химични вещества. Да вземем андрогените или по-простичко казано, мъжките полови хормони-те са набедени за виновници. Не случайно тялото на мъжа е по-силно, с по-здрава скелетна система и повече мускулни влакна. Това е началото на агресията, свързана с оцеляването на рода. Същевременно, топологията на агресията сочи за мястото, от което идва тя - хипоталамуса. Там са повечето ни базови, първични потребности: глад, секс и те логично водят до агресия в борбата за тях. Не случайно твърде много хора подтискат гнева си с повече сандвичи.
Да не пропуснем и серотонина, който има способността да емигрира в определени моменти и ситуации от тялото ни. Например, в края на зимата множество хора снижават прага на търпимост към дразнители и след дълъг период на стрес човешкото същество може да влезе в реактивна фаза.
Други участници тук са адреналина и инстинктите. При стрес това е едно от веществата, което бързо се влива във всяка част от тялото ни. Под негово влияние сърцето бие по-учестено и изпомпва повече кръв, мускулите се стягат, погледа става по-остър, миризмите се усещат по-бистро... Всичко подготвя тялото за битка или бягство. И тук идва връзката с инстинктите, а в последствие и с възпитателните модели, за които ще стане въпрос след малко. Инстинктът за самосъхранение може да накара човек да използва агресивината част от съществото си и да се включи на режим борба. Питали ли сте се защо народът иска хляб и зрелища? Защо от древността с кървавите амфитеатри до сегашните профи рингове винаги има прилепване с голям интерес? Защото това е досега до агресията, онази глътка, която можеш да изпиеш, въпреки морала, собствените табута и ценностите. Защото агресията е онзи момент, който е най-близо до усещането за живот.
До тук изглежда био и еко, но агресията прелива в ежечасието ни сякаш сме отприщили всички потоци, по които работят само инстинктите, химията, базата... Сега идва ролята на ученето и моделите:
Защо въпреки, че всеки има своите демони, някои умеят да ги опитомяват, а други не могат да ги спират?
Агресивното поведение е най-ясно разграничимото във физическата му форма и в усещането за дискомфорт.
Сюжет първи: Детето наблюдава ситуация на домашно насилие-физическо, вербално, психическо. След това вижда подчинението и страха в очите на жертвата. След това инстинктивно копира моделите, които са познати. Може да действа агресивно, защото така ще види страха в очите на другите и ще избяга от собственият си страх. Толкова много деца посещават кабинета за игрова терапия заради неспособността да контролират, според родителите им агресивните си пориви. А конфигурацията в семейството почти винаги показва наличието на зависимостта агресор-жертва. Децата лесно се обучават в агресивно поведение, техните емоции са зелени, пресни и могат да се сготвят на всякаква манджа. Готвач може да е всеки-родители, братя, сестри, училището, учителите.
Сюжет втори: Пак ученето, но не чрез показването, а чрез подтискането. Т.нар. фрустрация действа често като пътеводител към агресивното поведение. Колко такива варианти познавате? Имате очаквания, но те така или инче се разпадат за пореден път-у дома, в любовта... Положили сте усилия, но са ви отрязали. Надявали сте се за пореден път на повишение, но пак ви е отказано. Откавате на детето си дъвката, а то няма друг вариант за следващият момент и посяга или вика. Обидили са друго дете, а то в незнанието си какво може да направи, реагира по същият начин. Всичко, което е свързано с притежание, оценка, любов, желание...може да се превърне в агресия. Тя е чудовището, което би изяло почти всичко, ако му позволим да се храни в наше присъствие.
Затова стигаме до ролята на подкреплението:
Първата стъпка е това, което виждаме. То ни дава посоката, особено сигурна посока, когато няма друг вариант за реагиране. Всъщност, на този принцип твърде много хора изпадат в пълна празнота, ако получат въпроса: Kакво друго можеше да направиш, освен да се разкрещиш, да удариш, да посегнеш..? Агресията е твърде лесният поток за изливане на отадъчните води.
Втората стъпка е успехът. Когато си реагирал веднъж агресивно и си постигнал желан резултат, то той е обикновено бърз като замах с вълшебна пръчка. В последствие е много по-вероятно пак да реагираш с гняв, ако се появи възможност да те спрат, да ти откажат или ако не ти хареса факт, фактор, човек... Всеки успех или липса на адекватен ответ на агресивното поведение е чудесна хапка за чудовището. То расте и завзема територии, докато направи свое удобно мястото. Нали сте чували реплики от типа “Щом те бие, удари го и ти!” Простичко и бързо, особено, ако се вписва в темперамента, физическите данни и манталитета на средата. Агресивното поведение е един от най-успешно научените учебници-изгризан с корите.
Инструменталният характер: Чрез агресията се управлява, манипулира, изисква, постига, има, използват хора, предмети, територии... Защото тя е приятелка със страха. Страхът е готов да даде всичко, когато види агресията. Те са като любовници в болна зависимост. Агресията не би могла да живее без страха, а той би угаснал, ако и обърне гръб. С магическия инструмент може да се вземе секс и пост. Но те са от рода на дребните риби, ако свържем агресивните пориви с управлението на хора. Например извратената, но и рафинирана агресия на Светата инквизиция е можела да управлява крале. Пълководците са обещавали пирове за добре използвана агресия. Днес психическата агресия създава офис-овце. Досущ като опитните мишки, на които вкарват същите тези по-горе споменати андрогени, но агресията се обръща в автоагресивни подтици. Агресор, агресор-жертва, жертва... можете да ги въртите всякак.
Човечестото е агресивно, чак да се зачудим как изобщо очакваме да овладеем този мощен драйв и да натиснем тази част от природата си. Идеалисти, утописти или реалисти с повечко оптимизъм сме. Да потърсим шанса....Началото и децата. Те инстинктивно посягат да ударят или ощипят. Често възрастният отговаря със същото действие или с вербална агресия. Какво би станало, ако впрегнем експериметнаторския си дух, усетим собственото си състояние и научим детето, че тази ръчичка може да прави добро? Да гали, да украсява, да изпраща целувки. Вместо това притежателят на ръкта вече знае, че е лош.
Или какво би станало, ако опитаме да опознаем собствените си демони, а не да наказваме чуждите? Има няколко основни стъпки в това опознаване.
1. Кой се е държал агресивно с вас? Спомнете си го: ще видите израза на лицето, думите, ситуациите, жестовете, дори цветовете и мириса... Това ли бихте искали да въплатите в себе си?
2. Опознайте собствените си моменти. Кога психиката и тялото ви избухват в гневните действия? При отказ, при неуспех, когато сте преуморени или от един и същи вид събития. Има антидот за всяка отровна закономерност-психологът знае къде да го намерите и как да го приложите.
3. Кога за последно бяхте добри със себе си? Събирането на агресивните вихри няма да се избегне, ако не почиствате терена. Огледайте се, какво правите със себе си, с тялото си, с контактите си. Вероятно има един куп паразити, които създават неимоверно опънатите ластици на търпението ви. Пуснете ги и се запътете към фитнеса, парка, сауната... Сложете протектори или ръкавици и играйте с хъс своя спорт. Толкова отдавна сме забравили как като деца в играта бяхме разделени на добри и лоши, имаше битки, но след това почти винаги всичко беше весело, чисто в душата, макар фланелките ни да бяха черни. И всеки вярваше, че утре и той ще победи. Всичко това се отнася за вас, за близките ви, за приятелите ви... Трудно е сам да хвърлиш ризницата, която не помниш как си облякъл и се е сраснала с теб. Отдолу може да има много места за нараняване. Затова е нужен някой, който да ти покаже колко варианта има извън агресивното поведение.
И все пак, агресията е част от нашето оцеляване, нека я използваме само по предназначение. Защото човечеството става все по-изобретателно в усъвършенстването на агресивните си действия, а това е друга порода...
Мартин Лутър Кинг е казал:” Ако се оставите на изкушението да използвате насилие в борбата си, идващите поколения ще наследят дългата и безутешна нощ на огорчението”.