Психосоматика? Разбирай - нашите клетки "подслушват" мислите ни... E-therapy в сп. "Прическа и стил" 01.2013г.

Имате си кола. Знаете най-общо за колко време ускорява от 0 до 100 километра. Знаете колко можете да вдигнете на магистралата. Усещате как спира. Знаете , че и нужен антифриз през зимата, за да има охлаждане. Знаете, че и е нужна спирачна течност и периодична смяна на маслото. А това хич не е толкова проста система, но има ясни параметри. Нашият организъм е едно цяло, така както нашата кола. Но какво правим с него? Често искаме да ускорява от 0 до 100 за невъзможно време. Така оптягаме всеки един неврон в тялото си и губим ориентация. Твърде нереалистично искаме високи скорости от себе си, извън способностите, които природата ни е заложила. Така стресът става дистрес. Забравяме за антифриза и изпушваме. Забравяме за спирачната течност и незнаем как да спрем. Изпускаме смяната на маслото и движението ни блокира. А замърсеният въздушен филтър ни е взел и последният дъх. Живеем до задушаване. Всъщност, ние рядко сме разумни шофьори на собственото си тяло и психика. Как става така, че карайки неразумно най-ценната кола в живота ни, ние напълно я разрушаваме преждевременно?
Всъщност, така наречените психосоматични болести са външно отражение на собствените ни мисли и емоции. Мисълта е универсална форма на енергия. Тя притежава както съзидателна, така и разрушителна сила. Всички са запознати с природните закони на енергията - енергията не може да бъде унищожена, тя може само да преминава от един вид в друг , т.е да се трансформира. Следвайки тези закони, логиката е съвсем проста и очевидна - мислите ни задължително се материализират и реализират във физическия свят под някаква форма. И точно нашите разрушителни мисли и емоции (а не тези на някой друг) могат да доведат до болести и лични проблеми. Те са сигнал за това, че в нашето подсъзнание е задействан механизъм за саморазрушение. Обида, гняв, ревност, завист, вина, тъга, лицемерие, омраза, съжаление. Какво е общото между всички тези негативни емоции? Те са производни на гордостта - един от най-големите грехове според Библията. Когато човек се поставя по-високо или по-ниско от някой друг, той започва да осъжда, критикува, мрази, завижда, да се ядосва и самосъжалява, както и да има прекомерни претенции към себе си или другите. Чувството за собствената значимост или незначителност пораждат огромна подсъзнателна агресия, която след това се обръща срещу своя източник. Опитайте се да си представите човешкия организъм. В него има един трилион различни клетки. Това, което ги свързва е Животът. Стремежът към цялостност, тоест служенето на един и същ организъм. На това ниво всички клетки са равни помежду си. Няма по-добри или по-лоши клетки. Клетката на сърцето или на главния мозък с нищо не е по-добра от клетката на правото черво. Те не могат да съществуват една без друга. Всеки организъм е добре балансирана система. Всички клетки са свързани помежду си. В същото време всяка клетка е уникална, тъй като има свои, специфични функции за благото на целия организъм. И ако клетката се справя със задълженията си, получава от организма всичко, от което се нуждае. Представете си сега, че една клетка започва да се бори с целия организъм и да отстоява собствените си интереси, без да се съобразява с интересите на целия организъм. Нуждае ли се организмът от тази клетка? Може ли клетката да диктува условията на организма? Организмът ще се стреми да се отърве от нея, иначе тази клетка ще се превърне в злокачествено раково образувание. Какво се случва, обаче, когато тази клетка (или нейните невидими еквиваленти – определни емоции и мисли), е твърде упорита, прекалено дълго време е пребивавала и „вилняла” в тялото и психиката? Тогава организмът може и да не се справи с нея, защото вече е изтощен, отслабнал от борбата, съпротивата или потискането. Изродената клетка започва да се разраства неимоверно като руши всичко по пътя си. Как се държи раковата клетка? Тя не се интересува от интересите на организма като цяло. Грижи се само за себе си. Тя не знае откъде си набавя всичките хранителни вещества. Раковата клетка дори не подозира, че с поведението си унищожава целия организъм, а това означава, че след смъртта на организма тя самата също ще умре. Една от причина за появата на тумори е засилващата се и растяща омраза към себе си, света и хората. Появява се убеждението, че животът не може да поднесе нищо добро и смислено, а твърде често раковите образувания са признак за „разрастващи се" угризения на съвестта. В крайна сметка се оказва, че човек унищожава себе си чрез своя мироглед. Туморните образувания и ракът носят отпечатъка на стара, спотаена обида, гняв , омраза и желание за отмъщение, които буквално „изпепеляват" тялото. Това е дълбока подсъзнателна, душевна, незаздравяваща рана. Тя е неимоверно разраснал се вътрешен конфликт със самия себе си и със заобикалящия свят.
Хората са си изградили стереотип на мислене, според който ракът е неизлечим и подобна диагноза, за мнозина звучи като присъда. Една народната мъдрост, обаче, гласи: „няма неизлечими болести, има неизлечимо болни." Вътре в човек има всички необходими ресурси за оздравяване, но трябва да бъде открит достъп до тях. Първата стъпка е човек да осъзнае, че е нужна промяна - промяна на раковия мироглед. Нещо в самите нас е позволило да бъде отключена болестта - кои са тези пагубни мисли, емоции, нагласи и убеждения? След това е нужно да бъде поета отговорност за възникването на болестта, вместо тя да бъде прехвърляна изцяло на съдбата, обстоятелствата, лекарите или други хора. Човек трябва да поеме отговорност за живота си, за болестта си и за своето здраве. Нужна е силна мотивация за живот. И най-важното – човек трябва да намери и реши за какво си заслужава да се живее, да потърси или преоцени целта и смисъла на своя живот. Да преподреди своите приоритети и ценности. Следваща стъпка: нужно е човек да освободи съзнанието си от всичко чуждо - от негативните мисли, емоции и онези черти от характера и навици, които водят към саморазрушение. Не случайно казват, че навика е втора природа. Справянето с раковия мироглед задължително преминава през работата върху себе си. При това не е достатъчно само да се обърне внимание на стереотипа на мислене. Необходима е цялостна промяна в начина на живот: храненето, работата, физическата активност и взаимоотношенията.
Тялото ни дава твърде много сигнали: отпадналост, умора, раздразнителност, гняв... Те биват пренебрегнати от стратегията „ сега, веднага”, от личния ултиматум, от възпитателните норми... А невроните се обтягат, органите се затормозяват и нашата висша инстанция не може да сложи в ред бурята.
Нека сега се разходим из производните на цялата тази система:
Гневът-задържаният гняв и неудовлетворението
Да използваме метафората за изплютото камъче. Има твърде много хора, които са учени, че за да си добър, не бива да казваш по-страшните истини; че за да те харесват, трябва да премълчаваш; че за да те обичат, трябва да се съгласяваш. Много преглътнати камъчета, които излизат от зоната на символизма и се появяват на точните места. Така можете да се обзаведете с чести находки на скъпоценни оксилатни камъни в бъбреците. Възпаления на цялата пичкочно-полова система и мнооого болки. Просто защото няма никакъв друг път „навън” за цялата фундаментална камара, която не е изчистена.
Тежките страхове и бягството от тях
Страх от провал, страх от излагане, страх от присмех... Всеки път, когато трябва да си участник в по-масово явление, стомахът се свива и всичко, което е там около стомашно-чревния тракт излиза автоматично навън. Този системен страх, който се предъвква от стомаха води до загризване и на самия орган там. Честито! Имате язва, диспептичен синдром или най-простото е да се отървете с колит. Защото с гризането на устните, ноктите, скубането на косите още от детска възраст сте започнали да се криете в самоизяждането. Други производни тук са също постоянното изчервяване, което те спира да говориш с другия пол, тиковете, заекването или изпотяването...уж по-невидими и малки събития в ежедневието, но действат с такава сила, че хората с подобни соматични проблеми спират работа, остават сами, нямат удовлетворителен социален живот. А какво да кажем за еректилната дисфункция. Една стъпка в страни от идеалното представяне и мъжкото самочувствие се срива. Страхът от провал започва да гради химери и чудовища и най-интимното общуване става най-опасното смъртоносно преживяване. А това е само емоция-звучи нелепо!
Липсата на време и желанието да си на върха
Това е постоянното бързане, вечното натискане на газта, усещането, че времето се излъзва през всяка фибра на тялото и мисълта. Тези състезатели са на постоянни дози адреналин, докато изведнъж сърцето им не започне да функционира самосиндикално, без дори да са впръскали и микрон от наркотика си. Там се настаняват аритмиите, криволичещото кръвно, инфарктните състояния... Тежкото дишане и необозримият страх за живота.
Срамът –силният срам от това какво съм аз
Представете си, всички гледат в мен! Оценяват ме-косата, зъбите, походката, говора... Всеки един момент си в лупата. Твоят мисловен поток е подчинен на това какво ужасно впечателние сигурно правиш. Чувал си по-често думите некадърник, смотаняк... Никъде няма комфорт, затова първо символично се изприщваш и изтръпваш, а изчервяването е най-малкото. После символизмът отпада и целият невротизъм в душата ти започва да рисува върху кожата ти-петна, люспички, пъпки,екземи, мехури... Това, което те е притеснявало винаги, сега е толкова явно, че ти остава да се съсредоточиш само върху него и да няма вече никаква нужда да се бориш с идеята за некадърност и срама от това как ще се изложиш.
А какво се случва при децата?
Децата правят изключително бърза конверзия. Което ще рече, че със светкавична скорост прехвърлят емоционалните си конфликти и сътресения към физическата симптоматика.
Заекване,обичайно идва с много подтиснати пориви. С идеята, че искаш да кажеш нещо, но винаги те спират. Винаги не е както трябва и никога не е точно на място. Все може да е грешно, смешно, нелепо... Всъщност, ти си толкова малък, че или трябва да занемееш, или всяка дума е съпроводена с толкова много неубоздана трескава тежка емоция, че е трудно да изкажеш думата цяла. Така, както ти се разкъсваш от обидното отношение към теб и страха, така и думите ти се накъсват.
След това или в комбинация могат да дойдат тиковете. Те са като спряни действия. Искаш, но не можеш. Опитваш, но се спираш. Постоянен конфликт между спри и тръгни. Защото всяко действие може да е грешно и фатално. От нивото на твърде крехкият социален опит и лабилните емоции, детето въприема всичко като крайно и безвъзвратно. Затова родителските гневни реакции, агресията, скандалите,обидите, недоволството... са като тежка блокировка. Тези деца започват да се срамуват от собствените си симптоми. Да трупат вина за състоянието си и за това, че не могат да са такива, каквито умните им велики родители искат от тях. Задушават се под тежестта на тези емоции и често следващата симптоматика е свързана с подобни на асмата пристъпи. Тогава вече самите родители спират. Тогава внимават, а астматичните пристъпи и алергичните кашлици зачестяват, защото те са единствения ход на детето към това да обърне гръб на страха от загуба.
Има и една друга категория деца. Те са смели, силни, първи във всичко. Те са примера и гордостта на своите родители. Целият семеен живот е фокусиран в тях и постиженията им. Но тези малки войници се изморяват. Трупат напрежение, страхове, не ги споделят, не ги преработват. Стигат до крайни изтощения като пренавити пружинки. И всичко това, за да бъдат мама и татко щастливи и да са заедно. Такива деца имат твърде често болки с сърдечната област. Те имат гастрит, колит и целият набор около свиващият се стомах. Като краен резултат масиран имунен срив, който може да отключи вратата на един куп заболявания.
Жените и мъжете
Жените и мъжете отработват стресовите ситуации по различен начин. Докато мъжете се скриват в „пещерата”, търсят решение или се опитват да избягат, жените търсят съчувствие, искат да разтоварят емоционално чрез разговори. За това и отстрани изглежда, че при проблем мъжете се съсредоточават и действат, а жените реагират емоционално и дори хаотично.
При жените, ако само говоренето не помага, има и други изпитани средства –шопинг терапия (доказано средство за повишаване на настроението и тонуса), грижи за външния си вид – облекло, грим, прическа. Не е случаен и фактът, че повече жени, отколкото мъже търсят психолог. Мъжете просто имат други стратегии за справяне със стреса, въпреки, че изследванията показват, че те са по-податливи на стрес. Това донякъде е залегнало и във възпитателните стратегии – за една жена да прояви „слабост” като е емоционална не е толкова „страшно” и заклеймяващо, колкото за един мъж, който се е сринал. По-скоро това би избило в някакъв симптом или синдром, отколкото да се отдаде слабостта на психиката и емоционалността.
Мъжете по-често отричат и отхвърлят това, че са напрегнати, изнервени и по този начин подтискат проблемите си, ако не успеят да ги решат. Затова и зависимостите, които са най-общо казано бягство от реалността с нейните проблеми, се срещат по-често при мъжете, отколкото при жените - алкохол, наркотици, компютърни игри, хазарт.... Сърдечно-съдови проблеми и проблеми с кръвното налягане са често срещани при мъжете като психосоматика. В последните години се наблюдава засилване на паническите атаки и при двата пола. Позициите, които са свързани с много отговорности и постоянен режим „бойна готовност” естествено създават благоприятна почва за реакции на организма - хипертония, сърцебиене, болки в областта в корема, панически атаки, повишен риск от диабет или язва на стомаха, спад на нивото мъжки полови хормони....
При жените гинекологични заболявания, синдроми и симптоми като аменорея, стерилитет, тазови болки и болки в гърдите... Освен соматичен произход имат и твърде силно изразен психогенен елемент. Силен стрес може да бъде причина за аменорея, болките в гърдите се свързват с напрежение, а стерилитетът у жената е благоприятен терен за психосоматичното наблюдение.
В практиката на екипа ни и конкретно при благотворителната ни работа с двойки с репродуктивни проблеми в www.e-therapy.bg често сме срещали психологически причини. Имало е случаи, в които след терапевтична работа, в която се откриват алтернативи и се начертава път за справяне жената се успокоява на чисто емоционално ниво и нещата се случват. Също така след осиновяване на дете, в семейството след определен период от време има така дългоочаквана бременност.
Малко се знае за автоимунните заболявания, но и самото им име показва, че те са свързани с вътрешна борба и разрушение. Имунната система защитава тялото, но в един момент се обръща и застава срещу него. Към тази категория спадат заболявания като псориазис, лупус, ревматоиден артрит.
Махатма Ганди е казал:
Внимавай с думите си - превръщат се в мисли.
Внимавай с мислите си - превръщат се в чувства.
Внимавай с чувствата си - превръщат се в дела.
Внимавай с делата си - превръщат се в навици.
Внимавай с навиците си - превръщат се в ценности.
Внимавай с ценностите си - превръщат се в характер.
Внимавай с характера си - превръща се в Съдба.
В този смисъл болестта може да се разглежда като път за личностово развитие.
Е, тогава какво е бъдещето на нашия свят- болни хора, които създават болно поколение. Звучи зловещо! Но има една проста възможност - Вслушвайте се в древните сигнали на тялото си. То ви казва кога да почивате. То ви казва кога имате нужда от храна. Релаксирайте там, където минават дъгите с високо напрежение и галете сетивата си. За това ще ви помогне природата, движението, предпочитаните аромати и онези малки удоволствия, които са свързани със СПИРАНЕТО. Така че, спрете, огледайте се, ослушайте се, усетете вятъра, мириса, цветовете и си спомнете детските си мечти. Колко просто може да е всичко. Ако все още е прекалено тясно, бързо и рисково, ние сме насреща!