БРАКЪТ – ДА ЖИВЕЕШ С ЧОВЕКА, КОГОТО ОБИЧАШ ИЛИ ДА ОБИЧАШ ЧОВЕКА, С КОГОТО ЖИВЕЕШ

Казват, че бракът е единствената хазартна игра, благословена от църквата. И действително свързването на двама души под влияние на най-бурната и най-измамната страст- влюбването и изискването от тях да се закълнат, че ще останат в това възбудено, мимолетно и изтощително състояние, докато смъртта ги раздели, е меко казано твърде рисковано начинание. Зарята, светлините и еуфорията от естественият наркотик произвеждан от мозъка ни по време на влюбване, бързо изчерпва своите дози и настъпва сблъсъкът с реалността, който спуква крехкият биохимичен мехур на все още незрялата заедност. Младоженците започват уплашено да се чудят къде и защо дезертираха пеперудите, населяващи вътрешното им пространство. Без тях им е пусто, сиво и страшничко. В един момент идва осъзнаването, че бракът е любов, от която се искат още някои неща, приличащи по-скоро на гъсеници отколкото на красиви и ефирни пеперуди. Вярно, повечето хора ги предупредиха, даваха свъвети и говореха, че няма да е лесно, но нали любовта повдига планини и за нея няма невъзможни неща?! За жалост съветите и предупрежденията не работят – нито преди брака, нито по време, евентулано чак след него. Ето защо лорд Честърфийлд е казал, че по въпросите на религията и брака не дава никога съвети, тъй като не иска да носи отговорност за нечии страдания в този свят или в отвъдния. Факт е, че за да има успешен брак, само любов не стига. Бракът е институция, женените са главните администратори, трудещи се в тази институция, а „бюрократичната” работа е с работното време - 24 часа в денонощието – 7 дни в седмицата. Нужна е последователност, търпение, толерантност и екипни умения. Защото бракът е екипна игра и стиковката е най-важна, особено когато екипът се разраства. Това е моментът в който, противно на общите схващания, че децата скрепяват брака, идва поредният шок и подозрението „ май любовта си е отишла”. Новите роли, тежките отговорности, умората и промяната отадалечават патньорите и поредната „копка’ в пропастта между тях е направена. Ето тук са важни съветите и знанието – знанието, че това е естевен етап, който ще отмине, ако брачните партньори осъзнаят, че трудностите, проблемите и охладняването не са равни на липса на любов, а са симптом на адаптация, пренастройване и борба. Всичко в живота е подвластно на цикличност. Не е възможно и логично да очакваме, че в любовта същестуват само пикове. Любовта, ‘облечена” в брак, създава сигурност, но тази сигурност не е свързана само с договорът, че човекът до теб на документ е твой. Защото този договор не върви с гранционна карта. Договорът е преди всичко акт на отговорност, за която повечето младоженци не са готови, ето защо съюзът често бива прекратен. И парадоксално- не липсата на любов е причината за това. Истината е, че да живееш с човека, когото обичаш е така трудно, като да обичаш човека, с когото живееш.

Бракът преди и бракът сега

Човекът е «социално животно» и не може да живее нито сам като единак, нито в глутница. Доказало се е във времето, че вариантът «мъж, жена, деца = семейство» е най-предпочитания и ефективен начин на функциониране на човека и удовлетворение на потребностите му, свързани с необходимост от принадлежност, приемане и близост. Водещ и най-устойчив е човешкият стремеж да се събираме в групи. За това и събирането на хората в двойки и семейства е изпитан начин на свързване и за създаване на усещане за сигурност и стабилност.
В древността не е било нужно да подписваш документи, за да живееш с някого и да имаш поколение (не само защото не са имали писменост ). Бракът си е уреждане на отношенията между съпрузите като юридически лица – имоти, наследяване, деца. Появява се като форма значително по-късно, когато се натрупват парични средства и богатства. Тогава излиза на преден план нуждата да се онаселядат тези богатства и да има законни наследници с ясно и документирано потекло.
Традиция е да се създава семейство, което да узаконява и плодовете на любовта и тази традиция не е свързана само с морални норми или предразсъдъци. Във всичко това се влагат и много приятни емоции, каквито са ритуалите на искането на ръката на момичето, годеж, ергенски и момински партита, сватба, църковен брак, годишнини.... Факт е обаче, че повечето млади хора предпочитат да не предприемат тази стъпка, която ги обвърза по определен начин с партньора. От друга страна отдавна вече не е толкова шокиращо и категоризиращо да си разведен или да имаш няколко брака зад гърба си. По-скоро е въпрос на средства и разправии – и тези, които отиват за традиционно пищното и показно сватбеното тържество, а и тези разходи, които отиват по бракоразводното дело.
Отговорът на въпроса дали бракът е отживелица в днешния свят е по-скоро положителен. Тенденцията днес е свързана повече с идеята за съжителство без брак. И в двойките, в които съжителството е на тази основа не може да се каже, че има по-малко любов, по-малко доверие или близост. В началото на всяка година има статистика за това колко двойки живеят без брак в България и колко са децата „родени извъбрачно” и припознати от бащите си. Те като процент вече са почти една трета от всички раждания. Тази статистика показва, че традициите търпят промяна, въпреки, че това се случва доста бавно.
Такъв е животът днес. Не е безвремие, в което всичко е сигурно – дом, деца, работа и човек горе-долу знае какво му предстои и какво ще му се случи. А е много по-различно – всеки момент животът ти може да се обърне, да срещнеш нови хора, нови ситуации, които ти представят предизвикателства. Налага се хората да вземат бързи решения, да правят нови избори, да сменят работа, град, държава, континент, заради мобилността, която е много по-голяма и бързата адаптация към тези нови ситуации е условие за успешно справяне. Това веднага прави и контактите и връзките между хората повече като количество, но и по-слаби като качество. Знаем за диагнозата на това поколение – отчуждеността и все по-трудното градене на доверие и емоционални отношения. Ако преди векове за жената е била изключена мисълта за развод или друг брак, то днес жената е много по-самостоятелна и независима и би могла да вземе живота си в ръце, да работи, да гледа сама дете и бракът съвсем не е необходимо условие за отглеждане на дете или издръжка на семейство с един родител.
Да излееш емоциите си на лист хартия под формата на стих или поема  е доста по-романтично от поставянето на подпис под документ, било то и под зоркия насълзен поглед на родители, приятели и роднини в тържествена и официална сбирка  Та, емоциите и документите не са много добро съчетание и може би идва времето на отричането на брака като институция, заради бързо променящите се условия и начин на живот, които изискват и от традициите адекватна промяна.

Защо все пак се женят хората?

Нещо ново, нещо старо, нещо на заем, нещо синьо... Три дни яли, пили и се веселили и… заживели дълго и щастливо?!
Суеверно- приказните елементи са нещо, в което дори и крайните прагматици и антимоногамни типове вярват. Някак си бракът е цел, през която обществото те кара да минеш, а колективното несъзнателно те блъска в съмнения, ако не си го прекрачил. В такава среда, за подобен скок се раждат много разнообразни мотиви. Дано въжето е здраво и парашутът да се отвори навреме

Раздел първи: Да живеят фантазиите и утопичните идеалисти!

• Приказната представа за Деня.
Тя е запазена марка на нежните феи. На онези момичета, които с идолопоклоннически поглед са се взирали в булката на сватбите, по които са ходили с родителите си. На тези девойки, които са затаявали дъх, за да чуят предложението за женитба в романтичния филм. Същите те са били принцесите на татко, които мама е обличала в пухкави като захарен памук рокли. Това са младите жени, които са с нежни души и приказни очаквания, защото моделът у дома им е показал, че всичко трябва да се случва по добрата схема. В тях по един или друг повод са посяти и обгрижвани представите за брачното вълшебство. Чудна реплика е тази: “Колко много искам да облека от онези рокли като в приказките с обръч и дълъг воал!” Тези момичета си представят и чантичката, и коронката, и плата, и украсата на всеки детайл от приказното събитие. Имат визия за пръстените, а тортата отдавна е истинска във въображението им! Знаят как трябва да се държи младоженецът и какви точно погледи да генерира. Но идеята стига до тук, след брака няма продължение... нали знаете, три дни яли пили... после дълго живели... а как!?
Мъжкото съответствие тук е бедно. По-лесно е да се мечтае за “Порше”.

• “Моята идеална представа за живот.”
Фамилна къща, полянка, басейнче. Две дечица-момиче и момче, може и еднополови, но две. Играят си заедно кротко и незлобливо, безкрясъчно. Почти като в немите филми. Тя и той си почиват край тях около зеленината в двора. Според пола и способностите може да имаме мъж с въдица, жена с престилка, която пече пайове, каравана. Страхотна мадама и съпругът и, които правят парти и така целият живот се нанизва като снимки, наредени в извезан албум. Те са статични, винаги усмихнати или възторжени, правещи хубави, полезни и хармонични нещица.
И мъжете, и жените сключват брак заради тези си представи. Мислите ни могат да провокират огромна верига от действия. В тези действия обикновено личността на партньора липсва. Той е част от снимките в албума, но няма функцията да ги размества и да прави други снимки и физиономии. Същото се отнася и за хипотетичнте деца. Това е неувяхващ мотив, защото твърде много хора са сугестирани, че чрез брака могат да постигнат идеите и целите си в живота. И семейството е основната единица, която дава щастие, сигурност и само в него се случват правилните събития. Условно умозаключение, което не изисква щателна проверка. Но като всяко условно умозаключение може да направи доста поразии с бъдещето на идеалистите. Просто е, когато имаш определени статични нагласи и нямаш варианти за резервно действие, оставаш зашеметен и в ступор от контрастите с действителността. Как не си се сетил, че партньорът ти ще има друго мнение. А как не си се сетил, че децата имат проблемни епизоди и са активни разбивачи на свободното време. И къде отиде, по дяволите, идеята за басейн, като стоя в тъпия апартамент все още и след медения месец. Всичко звучи като съчинение на ученик в горен курс, който пише есе по литература. Това е проблемът-образът за другия, който някак си не си вградил в идеалите си. После къде е идеята за алгоритъм на движение преди крайната картина? В крайна сметка “идеална представа за живот” е и идейно патриархално оръжие. Той постулира най-добрите модели. Дава представата за качавне със стапало нагоре в социалната среда. Или просто заравя негативните преживелищни ситуации от родителското семейство, в които кандидат-младоженецът или булката са били пасивни участници.

• Спасението.
Бягството си е бягство и за него се намират пътища..., ако сте решени на всичко. Като в природата-страхът или се бори, или се крие и бяга. Та второто е по-непродуктивно и ни води до повторение на същите ситуации, от които сме бягали рано или късно. Това е приоритетно момичешки мотив за булчински роли, но момчетата също понякога скачат в тази графа.
Агресивен баща-депресивна майка. Побоища и психическо насилие. Алкохолизирани родители. Тирани, които са вкарали целият пуритански арсенал. Маниакални родителски тела, които изискват и търсят постижения. Всичко това е просто ракета-носител за ранен брак. Лети и каца бързо, ако не се разбие. Катапулти не се намират лесно. Трудно е да вкараш разумен довод в един беглец, който усеща приемане или любов почти за първи път в живота си, че новият семеен статус няма да изиграе ролята на паник стая завинаги. И, че има опасност да напише нов трилър с хорор елементи.

Раздел втори: Меркантилни истории

• Финанси
Парите продават и купуват. Те са мощен афродизиак. Те са грандиозни колони на самооценката. Реализират умопомрачителни сюжети и са твърде добър пластичен хирург за всяка личност. Затова те могат да са най-самоубийствено убедителния аргумент за създаване на брачно съжителство. Мъжете могат да станат образцови зетове, които играят ролята на личен шофьор на мама (тъщата). Да са образцовите служители и проекто управители на фирмата на тете (тъста). Да изпълняват всички заръки и традиции на приемното семейство. Реализират си почти едино луксозно SOS жилище, в което те вече не са сирачета. Тези мъже са от онези момчета, които са се срамували като деца, че нямат маратонки с марка. Че майка им не може да изглежда като другите майки. Че баща им е просто работник. А мястото, в което са живяли дори не може да се нарече жилище. Никой от приятелите не е идвал на гости, защото дори тоалетната е била навън. В крайна сметка буклата с пари е решение на всички срамове и унижения.
Женският вариант не е по-различен. Обаче обществото така и така слага жената предимно в подчинена роля, затова не е някак си себеобезценително да получиш с брака и добра банкова сметка. Все пак ще раждаш деца и ще готвиш и гладиш ризите-нали така!? За сметка на това майка ти стотици пъти ти е казвала, че: “Мъж без пари, кола и вила не си струва и ще ти отрови живота!” Затова често мотивът маскира годините на позастарелия младоженец, изтънява и торса му, неглижира хишническият му контрол и халитозата дори. Все пак заръките са за това, за да се спазват и в здраве, и в болест, ако може докато смърта ги раздели, докато един ден не дойде млад градинар в луксозната къща или як фитнес инструктор

• Местоположение:
Чрез скайп и разнообразни социални мрежи се контактува перфектно от всички краища на света. Така се избира добра дестинация. Почти като туристическа агенция с добра оферта. Тази двигателна мотивация е доста добра на фона на културните изисквания за гражданство на света. Това е идеален статус на личността. Чрез младоженка в Калифорния си осигуряваш 100% лято и хубава възможност за кариера. Това в прав текст каза един клиент, който вече нямаше възможност за престой в Щатите. Просто беше завършил образованието си, а България беше символ на провал.
Емблематичен е случаят на една клиентка, която от малка си знаела, че българските мъже са “свине” Майка и и леля и, както и най-добрата и приятелка са също с това непробиваемо убеждение. Собственият и баща го нямаше от 16 години и потвърждението за животинската българска природа беше на лице. Първата проба беше неуспешна, въпреки дестинацията. Човекът бил доста чепат. Втората проба почти успя, но някак си условията не бяха добри. Третата е на път да успее, а всички близки са ентусиазирани. В тези мотиви няма активна логична препратка към изолацията, към трудностите в културното стиковане, към работа, език... Някак си удара на тази нагласа зашеметява стабилно и дълговременно. Докато не попаднеш в ситуацията тук и сега.

• Статус:
Сещате ли се за типа класации: “Най-желан ерген”. В тях влиза архитект, политик, адвокат...Престижността на професията, доходността и социалната среда са основни показатели. Те не са отговор на въпроса, какво ви накара да се влюбите? Според зрелостта на личността може в тази лична класация да се включат-музиканти, актьори... Да има нещо креативно и по-разчупено в средата. Тук пак има представи, но те не са за събитийност, а за притурки към собствената личност. Това е мотивационното писмо на предимно женската страна. В мъжкото се слагат малко по-странни аксесоари. Аксесоар, защото с него изглеждаш по-тежко, по-добре, има пиадестал. Т.е жената като аксесоар може да определи завършената картина на личния мъжки статус. Затова бракът с хубава, млада жена, по възможност занимаваща се с танци, гимнастика, нещо с тялото изобщо, е доста желан. Подобна ориентация се придобива постепенно и трайно. Става чрез сравнение, чрез избирателност, чрез създаване на печеливши схеми в мислите и на двата пола. После може да има игра на котка и мишка между аксесоара и притежателя, но печелившата схема иска плащане в брой.

Раздел трети: СПА процедури за личността

• Заради възрастта.
Твърде популятрен елемент по пътя към брачните халки. Той създава почти паническа организация на мозъчните процеси. В нея лутането става уникално хаотично. Женското паническо функциониране изглежда така: Всяка друга жена под 30г. и около тях, която е в брак или е сгодена,е късметлийка и влиза в гарафата различна. Тя е почти враг за завист. Всяка друга жена, приятелка или позната, която ще ражда и е в брак, е вече враг и няма за какво да се комуникира с нея. Всеки филм от рода на “Булчински войни” е табу, защото предизвиква меланхолично-сълзливо самосъжаление. Всеки мъж е претеглян от първата среща за потенциално носителство на заразата с младоженство. Всъщност, ужасното притискане на тик-так механизма в главите е своеобразна бомба, която разкъсва усещането за женственост, репродуктивната сигурност и най-накрая личността. “Какво толкова ми има, че никой не ме иска!?” Този въпрос сам по себе си е капан за сватби. В крайна сметка се стига до сватба, която не променя кой знае колко този въпрос постфактум в не малко от случаите. Промяната е малка “Какво толкова ми има, че не ме разбира?! Та аз толкова много исках да създам семейство!” Само желанието не стига!
Мъжът има по-голям разтегателен диван, на който може да си прекарва самостоятелно вечерите с бира или с ново попълнение. Обаче около късните тридесет започва да го гризе нещо, което не знае как да нарече. Гнездо ли ще свива, пещерата ли ще населява, иска да посее за бъдещето. Изобщо, ако не е усетил до този етап порив, сега някак си той започва да му пише от неясно къде. Първо е с йероглифи, после започва да разбира какво точно е посланието. И ако не “забие в кариера”, то мотивът обикновено осъществява и действието, защото все пак ловният инстинкт предполага добра ориентация.

• Заради поколението.
Традиционно и патриархално звучи, но си спомням как един мъж, зададе подобен въпрос на по-свободолюбивата си половинка, бременна в третия месец: “Какво ще кажем на детето, когато порастне, когато разбере, че се е родило преди нашия брак!!” И ако за едни децата са естествено продължение на слятостта на душите им, то за други бракът е легално и юридическо осигуряване на оплодителния период и репродуктивните въжделения. Преди година някъде една майка без никаква близост с партньора си каза, че в крайна сметка за нея е важно детето и да получи своя истински баща чрез брака с документ. Не искала дори и в църква да ходи. А това дете все пак имаше своя истински баща 5 години и без брак, но нямаше истинско семейство. Бракът не му даде семейството, от което имаше нужда.
До ден-днешен бременността води до брак, защото дори в градските условия има шепотът на “какво ще кажат хората” Това се поразреди като тенденция, но в по-малките места се търси отговорност и се присъжда морална тежест.

• Различна сексуалност.
Реален случай: Гей съм, знам го от малък, никога не съм бил на ти с женската част и тя не ме е привличала. Майка ми твърде много ме обсебваше и се вреше в емоционалния ми комфорт или дискомфорт. Най-накрая ме запозна с едно момиче и аз реших да пробвам.. Все пак е добре, ако не - ще отида в Белгия.
Друг сюжет: Жена, която има двама сина, съвсем скоро е разбрала, че нейният съпруг има връзка. Не с друга жена, а с друг мъж. Той е готов да напусне семейството, а тя недоумява. Всъщност баракът е бил част от неговото споразумение с живота и невъзможността му да излезне на светло. Когато децата са големи, а животът го е уморил, той е готов да бере плодовете, които е отглеждал в скритият парник. Така бракът е сигурност и мехур, който може да изолира поне част от натиска отвън.

Раздел четвърти: “От немай къде”
Има и мотиви “ На шега!”. Хайде да пробваме, ей така, за да се похвалим и да изненадаме и шокираме другите. Ще сложим и снимки, събитието е просто самата спонтанност. Така и така сме заедно, макар и не толкова задълбочено. Тази стъпка не е нещо толкова съдбовно!

Забравихме любовта!
Това вероятно ще е най-скучната и тривиална част. Но мотивите “по любов” са силни, движещи, сбъдващи брака. Институционалния характер или христианското религиозно изобретение, какъвто може да се каже, че е бракът, нямат значение. Всъщност, за влюбените и войната няма значение, та какво остава за един брак.

Извънредните желаещи:
Тези кото нямат законово право в нашата страна. Пак стигаме до различната сексуална ориентация. Твърде често в опита ни от www.e-therapy.bg виждаме, че точно хомосексуалните двойки са по-стабилни, по-дълготрайни и точно те искат брачната институция да легитимира тяхната заедност.

Брачният ден обаче е много важен! Защото ни дава чудесна рецептурна книжка за някои от основните нужди за създаването на партньорството след сватбата. Забележете: По време на официалните церемонии има изслушване, търпение и редуване на действията от двамата партньори. Това е главно изискване за добра комуникация и решаване на проблемните моменти в двойката. Двамата вървят ръка за ръка и пътят им е един в този ден-така е и с житейските цели. А представете си, че поне веднъж или два пъти в седмицата се храните един друг, така както в брачния ден с апетит, лакомо и страстно си подавате торта. И ако поне неколкократно в седмицата се сещате за онзи ритуал с жартиера. Той не е наш роден, но е всичко, което е отвъд пуританската цензура. Младоженци не сте само до края на медения месец. Той може да продължи всеки път, когато изгоните цензурата и скуката от стаите си.