"КАЖИ МИ КАК ПРАЗНУВАШ, ЗА ДА ТИ КАЖА КОЙ СИ" E-THERAPY.BG В СПИСАНИЕ "ПРИЧЕСКА И СТИЛ"

„Нищо в тоя град не е както преди...Животът ми е в снимките... Черно – бели, със „сива” елха, която е закрита от огромната ми тупирана коса... Красиво е, това е моят живот!”
„Подари ми ужасно скъпа кола! Господи, кой знае какви ужасни неща е правил зад гърба ми, за да се бръкне така...!”
„Знаеш, че обичам ТЕБ! Ще съм там само заради децата, но после...после ще заминем, ще сме само двамата...”
„Пердетата, покривката, лампичките, венецът, камбанките...не, не може да не пропускам нещо... Млъкнете, деца!”
„Да, да, скъпа, толкова е вкусно...всичко е прекрасно... Е НЕ! Няма празник с нормален интернет!”
„Намерих касова бележка в колата му. Купил е два чифта от обувките, които ми подари!”

Начинът по който празнува един човек, „говори богато” за това какъв е той, какви са неговите ценности, в какво вярва, как общува, как живее. Често се случва по време на големите семейни празници, да се оголят затрупаните от ежедневни грижи и стрес емоционални и душевни дефицити на съвременния човек. Това как всеки един от нас се подготвя за момента на празнуването и какво преживява по време на самия празник са две отделни реалности. Подготовката е свързана с нашата вътрешна действителност – потребности, нагласи и очаквания, а празнуването на самият празник е друга работа – той зависи от множество външни фактори, неподвластни на нашия контрол.
За тези , които са решили Коледните празници да са първите им почивни дни през изтичащата година, вероятно ги чака неприятна изненада. Идеята да си починат и избягат от навалицата, да си спестят щурането по магазините в студеното време сред тълпи пазаруващи, безкрайните софри и разговорите в стил: „ти за работата ли се ожени”, „кога ще се радваме на внуци”, може да рухне под роднинския натиск. Празнуването за такъв човек има риск да придобие смисъла на тежко нахлуване в личното му пространство и изчерпване на малкото останали му сили. Ако сте от тези хора, добре е да знаете, че работата никога не свършва, но Вашите батерии се налага да бъдат презареждани периодично.
На другия полюс са онези сред нас, които повече от всичко искат да споделят тези празници с любимите си хора, но поради една или друга причина, такива в живота им липсват. Очакването на Коледа и Бъдни вечер ги изпълва с мрачни мисли, тъга и самосъжаление. Заобикалящата ги празнична суматоха , щастливите лица наоколо, светлините и украсата, се конфронтират жестоко с тъмнината и празнината в душите им. Този контраст между външна и вътрешна реалност ги кара да се чувстват по-самотни и нещастни от всякога. Истината е, че никой човек не е напълно сам. В живота ни винаги е имало, има и ще има други хора. Дните около Коледа са онези моменти за които казват, че се случват чудеса. Чудото не е нищо друго освен вярата, че утрешния ден ще бъде по-добър за нас.
В контраст със самотните хората, които нямат планове за Новогодишните празници, са тези пред които стои амбициозната задача за „идеалната” Коледа. Онази Коледа, в която всичко трябва да е перфектно планирано и изпипано до последния детайл, защото това е заявката за една безпроблемна следваща година. Тази подготовка носи напрежението от това дали ще се справим с традициите, защото ако вземем че се провалим с ритуалите , Дядо Коледа може да не ни донесе житейските подаръци които сме „поръчали” в писмото си до него. Започва отмятане на безкрайни списъци със задачи, в които се загубваш. Все имаш чувство, че нещо си забравил, че някой е пропуснат, че времето те притиска, че никой не ти помага, завладява те безпомощност и хаос. Когато дойде време за празнуване, естествено, не всичко е според очакванията ти: не са дошли всички гости, късметите са забравени извън баницата,партньора ти е изнервен от твоята припряност, а ти си толкова изтощен, че чакаш да стане полунощ и да си легнеш, с усещането, че те чака една проблемна Нова година.
За определени хора работещи здраво, новогодишните празници са онази възможност, да се откъснат от работната си среда, да прекарат време със семейството или приятелите си на някое далечно, красиво и екзотично място. Те очакват с трепет тези няколко дни на пълно откъсване от стреса, забавление и взаимност. Въпреки това тъжната равносметка е – новата година е стартирала с купища факсове, телефонни обаждания и електронна кореспонденция, като и този път предпразничните очаквания не са били оправдани независимо от екстремните инвестиции от пари, емоции и надежди.
Защо празниците не ни се получават? Защо вместо преизпълнени и богати ни оставят празни, страдащи от “следпразнична депресия”? Неспособността да празнуваме, да се радваме и забавляваме, означава скъсване на духовните връзки както с околните, така и със самите нас. Умението да празнуваме, е отвъд това дали имаме достатъчно финанси, дали сме купили най-скъпите подаръци или сме спазили дословно традицията. Ако празникът е изкоренен от обичая, той губи своята жизненост, екзистенциално значение и преобразяваща сила, но и формалното следване на традицията ни откъсва не по-малко от смисъла на празника. Когато хората празнуват, те допускат в сърцата си радостта от живота и надеждата. В този смисъл, няма по-важно нещо от празниците.

РЕЦЕПТИ ЗА ЖЕНСКИ ДУШИ
Всъщност собствените ни роли са тези, които ни ограничават и ни държат в страни от духа на празничността.

Типичният образ на “слугинята” и хипер всеотдайна домакиня. Тя върти баници, прави всевъзможни гозби, изпъва като по конец всичко у дома, няма прашинка. Всичко свети в сигнална неприкосновенност. Не дай си Боже нещо да се развали, настъпва паника как ще възтановим равновесието в празничната визия на дома. В самото навечерие на празика тази жена изглежда разрошена, занемарена, уморена. Уморени и напрегнати са и хората около нея, които не разбират защо, как е възможно, кое е толкова важно? А слугуващата домакия, отново не е успяла да подреди вътрешния си мир. Затова пък къщата свети и има много чудеса на трапезата. В същото време партньорът изведнъж е формулирал поредното си твърдение, че няма уют или пък е останал изолиран и мрачен. И ако виждате себе си тук и си задавате въпроси като тези, то е дошло време да намерите промяната. Вътрешната промяна и подреждането вътре в душата Ви. Онези напрегнати гласчета, които все питат: достатъчно добра ли съм, правя ли това, което трябва, за да ме обичат, трябва ли да съм тази, която слугува, кога за последно направих нещо за себе си?! Къде отиде моята лична ценност!? Може би съм забравила как да разчитам това в околните? Добрата новина е, че външната промяна в тези жени е най-забележима и буди най-голям възторг! Прическа, желана рокля, която пробвате само насаме...бельо, което никога не сте вярвали, че може да облечете и Вие... Лошите новини? Масата няма да е съвсем съвършена..., но така или иначе ще е ужасна до сутринта!

Един куп жени пък отиват в друга крайност на “потребителката”. Купуват, купуват…Всичко, което има коледен вид, би могло да е полезно или не чак до там и всичко, което в този момент е предизвикало порив. Покупките понякога нямат никаква връзка с бъдещия им притежател. Друг път са излишен лукс, който компенсира усещането за въздържание през обикновените, непразнични дни. Тези жени пълнят торбите си с настървение, сякаш оттук насетне няма да има нито свобода, нито възможности, нито друг извор на щастие, обич и близост. Празника става един голям пазар, до изчерпване на наличните количества. Почти като момичетата и жените, които поглъщат огромни количества храна в несъзнателното си желнаие да притъпят липсата на усещане за близост с друго човешко същество. Добрата новина – има красота и в миналото, ще има красота и в бъдещето! Напишете си едно писмо, което да отворите след 5 години, направете един ретро – колаж от предишни празници и ще видите, че всичко ново е добре забравеното старо! Лоши новини? Може и да сте пропуснали да купите кичозният пеещ елен...

Празника поражда и друга страст, да покажем какво имаме, колко можем, как добре се справяме, да сме „перфектната” Ето и конкретен пример: млада майка, която води 5 годишното си дете на игрова терапия в к-ка “Торакс”, защото то е агресивно, незачитащо никакъв авторитет... Споделя с въодушевление как ще занесе най-големия, най-хубавия, и най-скъпия подарък за коледното тържество в детската градина. Така детето е “повече” от другите и семейството е “повече” от околните. Това поведение е съвсем различно от това да облечем с вълнение най-новата или най-хубавата в гардероба рокля. Надпреварата не е само по отношение на възможностите и лукса, а е надпревара на патерици за усещане на успешност и поглъщане на порции измамна стабилност. В показността на това колко имам и мога се среща специфична външна оценка. В нея този тип жени търси завистта, възхищението, желанието…Те са като успокоителни, които променят картината на тревожността. Добрата новина - маниакалният перфекционизъм може да се победи само с ирония! Пригответе повече „смешки”, както за децата, така и за възрастните и себе си. Тревожността спада в мига, в който спрем да се вземаме насериозно! Лоши новини? Винаги има хора без чувство за хумор....

Има един друг тип жени, които можем да кръстим „жертвата”Точно по празниците усилено записват час след час при психолозите в www.e-therapy.bg, за да могат да тушират болката от чувството за самота и неудовлетвореност. Отвън ситуацията, обаче изглежда съвсем различна. Например, жена в зряла възраст с порастнали деца и съпруг, който е дежурен на празника. Тя си остава сама у дома, не защото не са я поканили някъде с приятелки и познати, а защото и е неудобно. “Как така ще отиде, пък партньора и ще работи?” В друг случай, оставането у дома е свързано с уж искрено желание да се спестят финанси. Такива жени се отказват и от мечтания подарък, защото “нямаме средства, вече му мина времето, друг път..” Все изтърпяни страдания, които отлагат усещането за радост и пълноценен живот. Това обикновено е трайна жизнена тенденция. Тя обаче ескалира на празника, защото тогава страданието и лишението като жертва много по-силно контрастират с празничното весело настроение. Съответно тогава много по-добре могат да се оценят от околните. Почти като “Бинго” за външното признание, а отвътре топка от неудовлетворение. Добрата новина – макар и трайна тенденция на личността и срещу нея има противоотрова! Отидете при хора, които Ви обичат, познават и приемат такава, каквато сте. Нека Ви движи мисълта, че това ще зарадва близките, които се тревожат за Вас и които всъщност се подтискат от самотата Ви! Лоши новини – малко трудно ще намерите тихо местенце за усамотение до края на вечерта...

По празника има и жена в ”главната роля” Тя е сигурна, че носи отговорността за своя и на другите комфорт. Точно празничните дни са прекрасна сцена за реализацията на жената - прелъстителка. Събирането на компании, алкохола, падането на задръжките, приповдигнатото настроение… все спомагащи фактори. Прелъстяването по празниците може да е като лична цел-нещо като подарък. Защото това са дни, носещи символа на по-голямата свобода и по-различния ритъм на живот. Точно поради тази комбинация не една и две жени са търсили подкрепа в www.e-therapy.bg - заради трудните избори в новообразувалия се любовен триъгълник. Други, направили си Коледния подарък в точната компания, с набелязания мъж, махват с ръка и продължават освежени. Но има и вариант, в който прелъстителните действия са наказателна акция към партньора, а празникът е най-хубавият момент, в който всичко може да блести с по-силна светлина и да оставя по-тежки следи. Тук няма добри и лоши новини! Всичко е избор, съдба и шанс...

РЕЦЕПТИ ЗА МЪЖКИ ДУШИ

Естествено “типологията” не се отнася само до нежния пол. Как изглежда в стереотипната рамка мъжката половина?
„Съпругът – любовник” Този тип мъже си стоят у дома, в ролята на добри съпрузи и бащи. В мислите си бягат навън, там някъде, където е другата жена. Тя, често по-млада, може да е в компания с весели, по-интересни хора и това да е началото на загубата му. Така празникът става напрегнат. Отстрани близките виждат една отнесеност, на моменти инициативност, която после се заменя от вглъбеност и нервни изблици. Коледата става миниран участък в територията на общуването. Празничните дни не са донесли нито почивка, нито самообещаното спокойствие и реабилитация пред семейството.В сайта тези мъже търсят решения, как да премоделират ситуацията, как да се справят с чувството за вина, как да продължат, какво да изберат... Добрата новина – празникът ще мине по-приятно и по-бързо, ако осъзнаете, че е празник, а не Страшният съд! Този ден не се различава по нищо от другите, освен по възможността да се радвате искрено на децата и роднините си! Лоши новини – от утре проблемите ще са същите...
“Работохоликът” – в това описание на мъжкото поведение по време на празниците, ще тръгнем от споделеното в www.e-therapy.bg от техните половинки. “Все има по-важни неща и ситуации, дори и в тези дни!” “ Как да се конкурирам с работата и ангажиментите му?!” Работохолизмът е вид бягство. За да не можеш да се отделиш от напрегнатия работен ритъм дори и в дните, набелязани именно за почивка и радост, то това означава, че именно в работата мъжът намира своята пълноценност. Чрез стремежа да покорява трудностите и да успява, мъжът оформя свое лично пространство, в което се чувства силен. Тази територия трябва да се пази, затова празниците и почивката са ситуации, които могат да вредят на сигурността. Не рядко бягството е от проблеми у дома, които са толкова злободневни и в същото време поглъщащи, че не дават шанс на мъжа да се почувства успял в семейната среда. Затова той отива в резервираното заведение, сяда зад хубаво украсената маса с лап топ, рови в телефона си, връща се в последния момент от офиса, а партньорката му е с натровени очаквания и емоции. Добрата новина – конкурентите също празнуват, едва ли ще имат време за злодеяния... Заредете се със сили от празника! Лоши новини - лошите вести идват по-бързо от добрите. Така че, ако нещо лошо се случи, ще ви се обадят така или иначе. За една вечер няма да загубите форма за решението на проблемите.

Подобна е ситуацията с „мъжът на гурбет”. Той е все някъде с обещанието пред себе си и близките, че “другия път няма да се повтори”. Изстисква от себе си куп обяснения, колко много държи на партньорката си, на децата, ако ги имат, на близките си, но няма как да се върне. С тези увещания вървят подаръци, глезещи обещания и забрава какво е семеен уют и празничен дух. Този тип мъже са свикнали да имат своята си свобода и знанието, че всичко отминава. А съпругите им не рядко споделят, че “дядото и бабата от съседния етаж ме мислят за вдовица или разведена и ми предлагат помощ за децата”. Добрата новина – можете да се напиете, без да Ви е срам от жената и децата... Лоши новини – нужно ли е да се изговарят дори...

„Паразитът” Ако се върнем на жената - слугиня, то в празничните вечери към нея можем да прикачим мъжът, модел на властващия патриархат. Той е полегнал на меката мебел. Нарежда какви вкусотии да се приготвят, “ако може по онзи завъртян начин като миналата година”. В центъра на празника е храненето и пиенето, докато може, при това пред празничната телевизионна програма. Сявкаш празниците са римско пиршество, в което той е главният герой. В такива семейства всичко е раделено на мъжко и женско, на жертви и силни, на черно и бяло. В краен резултат се получава една сивота от рутината, от изчезването на равноправна комуникация, от липсата на стремеж към радостта. Няма добри и лоши новини – както винаги ще сте преял, препил и проспал още един ден от живота си...

ПРИКАЗКИ И ЧУДЕСА ИМА НАЙ-ВЕЧЕ ПО ПРАЗНИЦИТЕ

Всички тези образи са много познати. Виждаме ги у дома, на улицата, в някой близък, в компанията, в себе си...Тогава как да не наложим същия шаблон и в тазгодишните светли празнични дни?
Спомнете си за приказния свят, който така Ви вълнуваше в най-щастливите години - детските. Там все още има Пепеляшка, която очаква своя бал. Представете си, че и Вие сте докоснати от вълшебната пръчица. Какво преобразяване на външния вид бихте си пожелали? То е на една ръка разтояние от Вас. Има толкова много варианти, които да Ви доближат до желания тоалет, прическата, която си представяте, аксесоарите, които съчетавате с цялата си визия. Направете си специално приготовление. Избирайте тържествено, защото сте ценни и неповторими личности. През цялото време на приготовления ще се зареждате с все по-силно очакване на празника и ще се изненадвате колко много нови идеи ще Ви хрумнат.
Направете и своята приказана къщичка. Такава, каквато сте я виждали в детските си мечти. Може би с много светлини, със свещи, огромна елха... Нима не заслужавате всичко това специално за Вас и любимите Ви хора? Именно преобразяването на интериора ще създаде едно ново пространство, което ще обитавате вие в новите си празнични роли.
Приказното вълшебство на празника можете да претворите в нестандартен избор за празнуване. Сега е моментът да се отдалечите максимално от ежедневните си офис роли. Да изберете своя нов образ, да си направите костюми, да се превъплатите в роли. Един импровизиран или специално подготвен маскен бал ще Ви даде невероятна свобода и разреждане на напрежението. Нима всеки не иска да смъкне товара на всички “трябва” от плещите си и да стане за малко друг, по-свободен и по-странен, нестандартен човек.
Естествено на празник не може без подаръци. Те носят нашето послание към човека, на който ги даряваме. Защо да не вложим специални послания към всеки подарък и да не направим един своеобразен „Остров на съкровищата” домът си точно на връх Коледа, където всеки да може да открива своето съкровище.
Чрез смимките пък ще запечатите всеки нестандартен, смешен и красив момент. Когато отимнат празниците, емоциите ще останат с вас, благодарение на запечатаните образи. Това ще е вашата нова история.
Точно тези празници ни показват как да живеем. С благодарност към постигнатото, с топлина и близост в настоящето, с радост и трепет, отправени към бъдещето.