E-therapy отговаря в рубриката "Хванати в изневяра" на сп. "Журнал" бр.42

Въпрос за брой 42:
„Бях изумена, когато приятелката ми сподели, че знае за забежките на съпруга си и ги приема за нещо нормално. Марияна и Петър са семейство за пример и това нейно откровение ми дойде като гръм от ясно небе. Винаги съм мислила, че те са щастлива двойка, а какво се оказа - мъжът й си търси забавления навън. Попитах я как се чувства, а тя ми разказа следното. Когато за първи път разбрала, плакала много и му потърсила обяснение. Той много културно й отговорил, че не бива да се притеснява, че обича само нея, а това – с другите жени било само секс, нужда, като фитнесът например. Петър я попитал дали й липсва нещо в брака. Тя отговорила съвсем откровено, че нищо не й липсва – нито пари, нито внимание, нито секс. Ами тогава? - попитал я той? Какъв е проблемът? И моята приятелка – нямало какво повече да каже... Дали това не е ключът към щастието – свободата да дадеш на партньора си въздух? След този разговор приемам по друг начин нещата. Един ден може и на мен да се случи.“
Валентина Иванова, 42 г. от София

Здравейте Валентина!
Преобладаващата нагласа на повечето двойки е свързана с подкрепата на верността. Това е традиционен модел, който както може да заздрави връзката, така и да се окаже разрушител. Когато сме силно влюбени искаме партньорът само за нас. Когато стигнем до привързаността и уважението помежду ни, често приемаме партньора за даденост и собственост. Тогава рутината и липсата на свобода са основните фактори, които провокират търсене на друга връзка. Знаем, че всичко забранено е по-интересно. Всяко ограничение води до по-силно желание. Така стигаме до порочен кръг, колкото повече искаме да притежаваме, толкова повече ни се изплъзват. Но значи ли това, че всеки може да даде нужната свобода на партньора си? Най-важното тук е да има съвпадение по отношение на възгледите за типа свобода и обвързаност. Т.е и двамата партньори трябва да са приели без съпротива пълната вярност или точна степен на свобода. В противен случай се нарушава равнопоставеността и много по-лесно се стига до излъгани очаквания и кризи във връзката. Друг е въпроса, че отвореността на партньорството и допускането на други паралелни връзки има различен мотив за двата пола. За мъжете е много по-валидно да правят разграничаване между секс и любов. Повечето жени, стигайки до интимен контакт с друг партньор, вече са преминали границата от чисто физическа близост в емоционално обвързване.
Затова, приемайки подобен тип партньорство, всеки трябва да носи съвсем съзнателно своята отговорност към половинката си. Да има контрол над действията си и да знае кои са приоритетите му. Кога е необходимо да спре, съобразявайки се именно с тях и ценностите си.