Ани Владимирова за в-к "Монитор": ЕМО вълната отнася 12-13-годишни деца

- Вероятно името на новата вълна ЕМО, която става все по-актуална напоследък и у нас, идва от емоционалност. Какво всъщност се крие зад този термин?
- Да, името идва от емоционалност, но заедно с това е и абревиатура, която означава Емоционално малтретиран обект. Неговите последователи самоиронично се наричат Емоционално малтретиран олигофрен. Това показва до каква степен са склонни да се гаврят и да омаловажават личността си.
- Кои всъщност са те?
- Те са лесно разпознаваеми на улицата. Носят дрехи в черно, розово, цикламено. По тях висят по няколко колана, имат много пиърсинги по вежди, устни, скули - където се сетите. Носят много тежък вамп грим. Характерен е черният бретон, който закрива едната половина на лицето. Според тях едното око вижда хубавото, а другото лошото в живота. Този бретон, противно на нашите очаквания, не закрива окото, което вижда лошото, а окото, което закрива доброто.
- Защо?
- Защото за тях светът е страшен и лош. Те се опитват да виждат само това, защото само това очакват, и са перманентно в депресивно състояние. Плачат често и това е нормалната им реакция. Приемат за нормално в агресивна ситуация да бъдат бити и понасят това без съпротива. Дори стигат дотам, че се самонараняват - така се подготвят за гадния живот. Символите им са череп и бръснарско ножче. Имат профили и клипове в интернет. Като ги гледа човек, го побиват тръпки - в тях се леят реки от кръв, режат си вените.
- На 12-13 години не е ли твърде рано за подобна депресия? Откъде се взема тя?
- Проблемът е, че това са деца в ранна юношеска възраст. Във възрастта 12-13 години те са особено емоционално лабилни и още нямат ориентири. Много са крехки, за да издържат на това "промиване" на мозъка, на което сами се подлагат. При тях депресията е в две посоки - от една страна, са депресивни, чувстват се зле и затова отиват в тази групировка. От друга страна, тази група изпраща само такива послания и детето няма как да излезе оттам и продължава да потъва в депресията. Лошото е, че все по-малки деца - дори 10-годишни, приемат кодекса и правилата на това движение. Тези, които са в депресивно състояние, надушват себеподобните - меланхолични и депресивни деца и ги "заразяват". Те тръгват натам, защото нямат алтернатива. По една или друга причина са загубили доверие и близост с родителите си, живеят основно в интернет, слушат специфична музика. Те обикновено започват с нещо наглед невинно - примерно музика. В нея обаче има само ревове, стенания и писъци. И полека-лека омагьосаният кръг се завърта - родителите не са авторитет, учителите, не могат да се справят, връстниците стават все по-нерезбираеми. И слабите физически започват да се идентифицират с другите страдащи.

- Откъде идва това желание за самонараняване и в психически, и във физически смисъл?
- Автоагресията е заложена и в кодекса им. Те носят бръснарски ножчета, режат си вените, слагат пирони в ръкавиците си, за да се самонараняват. В болката те смятат, че откриват индивидуалността си.
- Какво всъщност им липсва и защо търсят това движение?
- Има логика. Не е тайна, че младите хора, отцепвайки се от опеката на родителите, се опитват да се противопоставят на авторитета, за да намерят себе си. Историята на съвременното общество знае металисти, скинари, скейтъри ...Всички групировки имат свой кодекс, който дава на децата някаква сигурност, правила. В групировката има форма на идентичност - дотук ЕМО-вците не се различават. Всички други обаче оценяват, одобряват или се стремят към нещо. Имат и враг, който е вън от тях. За първи път при тези деца нямат конкретен враг - целият свят им е враг. Те нямат перспектива, затова са толкова депресивни и вървят по пътя на личното си унищожение. Почват с плач и предсмъртни писма, които пишат, след това поемат побой и агресия. Така постепенно си внушават, че светът е гадно място.
- Не може ли домашната среда да противодейства, или това явление е плод на емоционална бездна?
- Вкъщи трябва да имаш силен родител, за да повярваш, че си силен и че можеш да се справиш. Но в ЕМО кодекса е записано, че ако родителят ти е богат, трябва да го мразиш, защото е богат. Ако обаче е беден, трябва да го мразиш, защото е беден. Защото в днешно време не е ясно как ще оцелееш - дали като богат или като беден. Тези деца не виждат никакъв модел и институциите са безсилни. Нямат ценности, нямат пол - те се опитват да изглеждат като хомосексуални - по нищо не може да се определи кой е мъж, кой жена.
- Поведението им не издава протест, а безсилие?
- Глупаво е да се подценяват децата. Те много точно разпознават фалша и автентичното. Те са по-сензитивни и до такава степен виждат фалша, че отказват въобще контакт с външния свят. Защото автоматично решават, че то не е истинско. Така потъват в собствената си депресивна групичка. Вярно е, че там може да страдат, да ги бият, но те смятат, че там са истински.
- Това значи е вид реакция на самотата, така ли?
- Диагнозата на съвременния свят се нарича отчуждение. За мен в съвременния свят нищо не е толкова страшно - нито болестите, нито безпаричието, нито дори престъпността. Те не могат да са толкова страшни, колкото отчуждението. Аз смятам, че ако човек знае, че има още един до него, който го разбира, приема и обича, има по-голям шанс да премине и през болестите, и през бедността. Но когато няма никакви финансови проблеми, може да си купи всички SPA- процедури и часове във фитнеса, може да пътува, където поиска по света, но е сам, той не може да намери нито радост, нито мир, нито утеха. Това е истинското лице на самотата.
- Къде по-често срещаме тези деца? В големите градове ли?
- Това е градско движение на анонимността и отчуждението. Там, където отговорността за твоя живот се размива. Уж е пълно с хора, а всъщност няма никой. В селата това движение не е познато.
- Все пак става дума за подрастващи. Какво да направят родителите?
- След един определен момент няма връщане назад. Ако детето дойде полуумряло, като анорексиците, възстановяваме тялото. Родителите го обграждат със супервнимание. Това обаче затвърждава убеждението на детето, че ще му обърнат внимание само ако умира. Доста е безнадеждно, нали? Трябва да се търси предишният период, когато то е имало някакви форми на социално адекватен живот. Трябва да се намерят и хора, които са били важни за него - баби, дядовци, роднини. Нужни са му значими личности, които да застанат до него.
- Има ли критична възраст за семейството, когато родителите някак изпускат от око детето си?
- Всички разводи и изневери като че ли избухват, когато детето тръгне в първи клас. Сякаш родителите се успокояват, че са изтърпели детските болести, памперсите и е дошло време да си поживеят .
Точно първи - трети клас е времето, което е рисково.Детето излиза от познатата среда на сигурност и потъва в безвремието - не се знае какво гледа в интернет, какви хора среща, как големите ученици го малтретират.
Те са
физически слаби
меланхолични и кротки
емоционално раними
добре възпитани, но с нисък социален опит, добит през компютри, а не в контакт с реалния живот
не спортуват
с нисък инстинкт за самосъхранение.