Психологическият профил на виртуалния агресор-материал на e-therapy за

Започваме този материал с желанието да сложим в някакви рамки, доколкото е възможно, психологическият профил на виртуалния агресор, занимаващ се с детска виртуална порнография, примамващ деца и продаващ своите “творби” на сексуално нестандартни консуматори. Всъщност, кой трябва да охарактеризираме-този, който е “твореца”, “оператора”, този който е потребител или главното действащо лице-насилника? Във всички тях има твърде много общи черти и с оглед на това как да предпазим децата си ще оформим хипотетичния събирателен образ. Да започнем с това, каква история имат най-често хората, станали виртуални педофили? Обикновено те са игнорирани по няколко линии в живота си. В детските си години не радко са били членове на семейства, в които е властвала болезнена и агресивна доминация: Баща-агресор, или студена и подтискаща майка. Нормално е в такава среда детето да формира поведение на защитаващо се, бягащо и уплашено същество. То се адаптира трудно и с това е отритнато и в групата на връстниците си, където също по-лесно го oсмиват и малтретират. Така по-рано или по-късно в житейския си път малкия мъченик става аутсайдер с болестни и невротични мечти за достигане на някакъв вид сила, контрол и власт. В крайна сметка посечената психика търси своя начин да запълни големите рани и да се защити от нови отхвърляния. Порастнали вече тези хора са емоционално незрели и неможещи да изградят трайна близост с техен връстник. Те са слаби и невротизирани. В подобни съчетания е най-лесно да намериш някой, който е по-слаб от теб и да се опиташ на тази крехка почва да хванеш своя фетиш-властта, контрола и сигурността. И така съвсем закономерно стигаме и до въпроса: Каква е мотивацията за действията на тези хора? Какво търсят, какво искат....? Малко или много засегнахме отговора и в горните редове. Всъщност, детската порнография и експлоатацията на деца по всякакъв начин е хапчето за постигане на собствена увереност в насилващия. Самият той забравя своята уязвимост, защото може да владее и контролира, може да почувства силата си, да е активен, да подчинява..... При това тук има много по-малка вероятност да бъде отхвърлен, което поначало е един от най-големите и реални страхове, владеещи психиката на агресора. Опасенията, че ще бъде игнориран го карат да бяга от стандартни и нормални връзки, затова беззащитността на детето е главният залог за успех и в същото време основен стимул за действие. Зад всичко това се крие една много изопачена до неузнаваемост нужда от обич, приемане и харесване. Педофила не я е получавал през отделните периоди на живота си и ямата е зейвала все по-голяма и все по-незапълнима. Не бива да забравяме и ролята на виртуалното пространство в конкретния случай. В нета подобни действия много по-лесно остават ненаказани, недостижими за закона и непряко осъдени от обществото. По тази линия възниква и другата причинно-следствена връзка, свързана с усещанията на насилника, а имено: неговата лична неудовлетвореност има нужда от чувство за сила и успех, той постига този успех , както казахме, чрез по-малките и слабите, обаче рано или късно възниква чувството за вина и страх. Тук мрежата дава по-широка територия, в която и други да видят делата и “творенията”. С това се постига един вид разсейване на вината и реабилитация за действията. “Аз правя това, защото имам емоционална нужда, но не се чувствам особенно добре, поради социалните норми, които са вклинени в обществото, но тъй като и други се интересуват от това, което правя аз и го търсят, гледат с интерес, значи не съм лош, не съм само аз виновен!!!” Факт е, че въпреки силния стремеж за запълване на дефицити, виртуалните ловци на деца не могат да се преборят реално с ниската си самооценка. Това ги кара да търсят нови и нови активности, които в определени случаи стават все по-хард. Как постигат своите цели? Ще се помъчим да дадем някаква яснота, ако изобщо е възможно, защото Интернет мрежата дава много варианти и провокира изобретателността на насилника. И все пак: Един от основните методи е тънката и умела манипулация, която действа стъпаловидно. Малко по малко детето се примамва посредством обещания и изгоди. Тези обещания ласкаят самочувствието на малкия човек, който е в период на изграждане на собствено Аз и е твърде наивен, а в същото време и амбициозен. Много от предлаганите варианти на децата са свързани с лесни пари, а в нашата култура материалното е издигнато в култ. Наред това фокусът пада и върху външни физически характеристики, които са от голямо значение за подрастващите. Получаването на положителни оценки за виншния вид кара детето да се чувства по-уверено. Говорим за момичета и момчета на средна възраст около 10, 12г. които търсят възможности да са по-интересни от връстниците си и с това безрезервно приети. Умелите виртуални манипулатори влизат в стила на детето, говорят с неговите мисли, “разбират” тревогите и проблемите му и то до такава степен, че то започва да се предоверява и дори да се отчуждава от близките си, да ги приема за врагове, които искат да го спрат по пътя към успеха му. Жалко е, че мрежата е място, което родителите няма как да контролират, а децата са твърде интелигентни и на ти с техниката. Те могат много лесно да попаднат сами на порнографски материали и хора, занимаващи се е подобни дейностии сайтове. Небива да забравяме, че най-често жертви стават деца, които нямат активна родителска грижа, такива които са отглеждани в домове или са с твърде малък контрол. В крайна сметка какво става с влезлите в капана деца? Много от тях в началото не съзнават с какво точно си имат работа. От виртуалните си контакти, те са с убеждението, че имат загрижен и добър по-голям приятел, на който могат да се доверят и да разчитат. Освен това могат да получат и подкрепа във войната срещу родителите си, която обикновено е основния проблем за детската психика в процеса на съзряване. Така че в самото начало всичко може да стане доброволно, да има награди и поощрения, да се сътрудничи, а дискомфорта и чувството, че се прави нещо нередно с тялото, да са приспани. Когато ситуациите станат доста по-настъпателни от страна на педофила и на желанията, които трябва да изпълнява детето, обикновено вече е много късно. Има зависимост, има страх, има срам, има невъзможност за споделяне, поради себеотхвърляне......Как един малък незрял човек да прескочи отвъд тези тежки последствия сам!? Кръгът се затваря и насилникът е пълновластният господар, който държи ключа към всички страшни тайни и с който отключва подчинението, а действието продължава..... Тогава ще се запитаме, какво можем да направим? На първо място всеки, който е родител трябва да си зададе въпросите: Достатъчно ли общувам с децата си? Разбирам ли терзанията им? Мога ли да ги подкрепя по начина, по който на тях им е нужен, а не според своите разбирания? Доверителния режим между деца и родители се изгражда още от самото идване на детето на този свят и е с изключително крехък баланс. Въпреки това всяко дете, дори и да се стараем да сме перфектни родители, би могло да стане жертва. Затова има и няколко основни момента, по които е редно да беседваме с децата, те са свързани с половете със сексуалната култура, с това кое е редно да се позволява като достъп до тялото и личното пространство като цяло и кое не е допустимо.....Би било прекрасно да познаваме и хората, с които общува детето ни, въпреки, че ако говорим за чатове, форуми и ISQ, трудно бихме се преборили с анонимността и свободата на общуване там. Е, вярно е, че сега има твърде много начини да се проследява и контролира достъпа до определени сайтове, директории и файлове, но това понякога може да изиграе фрустрираща роля, която да подбуди детето към активна съпротива. Както знаем, винаги се появяват пробойни и начини да се намерят желаните пътища. Има и няколко признака, които са индикация, за нередности, ставащи с детето ни. Ако то отсъства от дома по неясни поводи, по нестандартни часове, става все по-затворено, все по-нервно, агресивно, ако се появяват нови вещи с неясен произход.......Всичко това би било червена светлина, че детето има проблем. Излизането от този кошмарен кръг е много трудно, защото тайните се пазят много самоотвержено, а това хиперболизира пораженията върху детската психика. На по-късни етапи порасналото вече дете може да стигне до суицидни опити и други порочни самоунищожителни практики. В крайна сметка е необходима активната намеса на психолог, който да разбие самоизяждащите емоции в детето и да реставрира психиката му до възможност то да продължи напред без себеотричане и самоунищожение.