Чудя се как са живели хората преди, когато все още не е имало компютри? Мисля си, че ако непритежавах компютър, щях да имам време за много други, дори по-хубави и по-важни неща.

Чудя се как са живели хората преди, когато все още не е имало компютри? Мисля си, че ако непритежавах компютър, щях да имам време за много други, дори по-хубави и по-важни неща. Но ми е трудно да преодолея желанието си всеки ден да седна поне за няколко часа пред него. Прекарвам много време в безсмислено ровене из компютъра и в крайна сметка се оказва, че нищо полезно не съм свършил и само съм си загубил времето си, но ако не го направя ми се струва, че съм си пропилял деня и безнадеждно ще изостана от останалите хора и въобще от ИТ като цяло. Помогнете ми да намеря смисъл в живота извън компютрите! Здравейте! Под една или друга форма в предишни материали сме засягали косвено или пряко темата за зависимостта от Интернет и компютъра. И все пак, защо толкова много хора виждат в компютрите си своя постоянен и верен спътник? Защо всекидневно прекарват повече време, вглеждайки се в монитора вместо в нечии очи? На първо място тук трябва да отсеем една много обща характеристика на този тип виртуално зависими хора: Те са малко или повече интровертни, с по-малко реални и задълбочени контакти. Обикновено са открили Интернет и информационните технологии във възрастта, когато са изграждали себе си като зрели индивиди, когато са формирали имидж пред своите връстници и място в приятелския кръг. Ето поради тази причина, почувствали се можещи и знаещи в сферата на ИТ технологиите, с което са приемани и утвърдени сред обкръжението си, те продължават да пазят тaзи линия в живота си. И така всеки ден минава с присъствието на компютъра, с търсенето на начини да се развиват познанията и способностите в тази област, защото веднъж вече е прието, че това е залога за успех сред другите. Почти като спортиста, който е надъхан и тренира, за да постигне рекорд и да бъде оценен високо. В това няма нищо лошо. В обсъжданата ситуация става въпрос за основни човешки потребности и то от по-висш клас, а именно потребностите от приемане, от принадлежност към определена група, от собствено развитие и израстване. Но, за да не бъдем толкова кратко-обобщителни, ще погледнем какво всъщност дава общуването на човека с виртуалния свят. Визирайки конкретната ситуация, която сте описал и фокусирайки се върху факта, че сте мъж веднага изниква съвсем естествената нужда от удовлетворение на ориентировъчния рефлекс. Той е еволюционно присъщ на силния пол. Мъжете имат активна нужда да намират нови стимули, да ги опознават и усвояват. И тъй като средата, в която живеем много често е твърде еднообразна и дезактивираща, то много от мъжете се залавят да се движат и ориентират във виртуални или паралелни фантазни светове. Едни го правят с дистанционното на телевизорите, кликайки постоянно от програма на програма, а други в нета, търсейки информация от сайт в сайт. Така се придобиват много познания, които сами по себе си дават чувството за по-голяма компетентност и лична ценност. А знаещият и информираният човек може да е и много по-активен и добър събеседник. Оттук идва и усещането за развитие и себеусъвършенстване. Има и още един фактор, а именно чувството за лична свобода в мрежата и усета за влизане в необятно пространство, което можеш да превърнеш в познато и собствено. До тук няма нищо лошо, в коментираното. Проблемите възникват, когато на базата на всичко това човек започне да се отчуждава от реалните контакти, изпитва несигурност в тях, предпочита виртуалната комуникация и същевременно създава в себе си вътрешно противоречие за съчетанието между полезно и приятно. От въпроса Ви неможем да преценим дали при Вас има подобна самоизолация, но явно сте допуснал в съзнанието си нагласата, че неможе приятното занимание пред компютъра да бъде и полезно. Може би сте се опитвал да си слагате бариери, но те са Ви карали още по-активно да се стремите към нета. Почти като малките деца, на които забраняват да ядат шоколад и те започват да мислят само за него, докато не го намерят тайно и не го излапат целия, след което очакват наказанието с тревога и гузна съвест. Така или иначе информационните технологии са част от нашия живот и развитие. Затова съвсем тенденциозно, ако сте решил и това е Вашето място, можете да се стремите към активно развитие там, но това, което трябва да направите е да намерите други важни и интригуващи сфери в живота си. Компютъра е само една част от Вашите интереси и както развивате тази област, така можете да развивате и другите. Смисълът в живота извън компютрите се открива толкова по-лесно, колкото по-активно влизате в него, оставяйки виртуалното настрана за определено време през деня, което да си е строго структурирано и да го превишавате само в извънредни и належащи ситуации. Но знайте, че с рестрикции и самозабрани няма да постигнете добър и приятен резултат-нужна Ви е активност и то постоянна извън нета. Както знаете: “апетитът идва с яденето”?