Здравейте! Имам проблем с един от родителите ми, а именно майка ми…Ще си кажете: “Кой ли го няма?” ...Въпрос от потребител на Namerime.com

Здравейте! Имам проблем с един от родителите ми, а именно майка ми…Ще си кажете: “Кой ли го няма?” Знам, че звучи глупаво, но напоследък вече ми писва да се караме и спорим за дребни неща, които изобщо не я засягат (стилът ми на обличане, прическа и т.н.) Разбираемо е, че като родител се притеснява за мен, но вече съм на 18 (и какво от това, не виждам кой знае колко различно, освен това, че вече свободно си влизам в заведения след 22 часа и пак не си застрахован от най-лошото), но майка ми продължава да ми забранява да излизам, да спя в приятелки… и още по-лошото е, че ми излиза с някакви тъпи аргументи от сорта: “Миии, не обичам да спиш по къщите, ти си имаш къща, стая и легло…” Как да я накарам да проумее, че вече не съм малкото момиченце (като сестра ми в момента – на 6 год.), а съм голям човек, който има глава на раменете и най-важното може да мисли и разсъждава с тази глава? Какво трябва да направя, за да ме възприема като отделен индивид, а не като част от нея самата? Не смятам, че поведението ми я подтиква към това, защото съм отлична ученичка, помагам и в домакинската работа и се занимавам със сестра ми… Моля ви, дайте ми съвет! Благодаря предварително на целия Ви невероятен екип! Здравейте! Благодарим Ви за доверието и хубавите думи! Можем да допълним списъка, но дали има нужда, тъй като всеки е имал подобен проблем в даден етап от развитието си. И точна възрастта на съзряване е най-подходяща за подобни “сражения”. Как да накарате майка си да разбере, че сте пораснала и можете да се грижите за себе си? Опитайте се да общувате повече с нея, тя да е наясно какво се слува с Вас, дайте и шанс да се “потопи” във Вашия свят и да се опита да погледне с Вашите очи. Говорете спокойно с нея за проблемите си, това ще я направи съпричастна, коментирайте решенията си и не очаквайте винаги и само, упреци и обратното на това, което искате Вие самата. Доверието е водещо в случая. Нормално е да се дразните от тази “намеса” в личното Ви пространство, тъй като сте във възрастта, която най-малко търпи такова вмешателство. Погрешно е да се настоява детето ни на тази възраст да спазва строги принципи от наша гледна точка, по отношение на обличане, час за прибиране, прическа и т.н. Абсолютните и неиз-менни правила просто са неприложими на този стадий от развитието, дотолкова той е съставен от сложни чувства и стремежи.Но е добре да се опитате да се поставите на мястото на родителя – той винаги ще се притеснява, винаги ще се опитва да ни помогне (което ние пък често възприемаме като поучаване:), ще е нашата подкрепа, дори когато станем зрели и завършени личности. Помислете също така и всъщност кое точно Ви дразни - тона на майка Ви, думите, които използва, момента (дали пред приятели или познати) и се опитайте да прецените какви са подбудите и да го прави. И накрая искам само да Ви припомня думите на Марк Твен: „Когато бях шестнайсетгодишен, мислех, че баща ми е най-глупавият човек на света. А когато навърших двайсет, направо не можех да повярвам колко много е научил за пет години!" Успех!