Офис атмосферата и психологическите кризи на служителите

Офис атмосферата и психологическите кризи на служителите Офисът е един умален вариант на “големия”живот. Макар и да е малко стерилна обстановката, там могат да се наблюдават почти всички разнообразни нюанси на човешките реакции и взаимоотношения. В този смисъл атмосферата в офиса е диригента на емоционалите състояния на служителя. Кои са факторите, моделиращи офис средата и оттам, влияещи върху психичното равновесие на работещите? Това са: стилът на управление, за който вече сме писали, до голяма степен броя на служителите, натовареността на работния процес, продължителността на работното време, адекватното заплащане и другите типове поощрения, организацията на работното място и реда, който е приет, самата длъжност, която изпълнява човека, взаимоотношенията между служителите... Можем да изброяваме още и ако обърнем внимание на всеки един от тези елементи, темата ще стане много пространна. Затова ще отчетем как при некоректно и неправилно позициониране на споменатите фактори в работния процес, напрегнатата офис обстановка провокира психоологически кризи в служителите. Нездравия климат на работното място се усеща веднага по наличието на комуникативни проблеми. Този тип трудности се пораждат на всички нива. По низходяща линия между служителите и управляващите, когато информацията не е достатъчно ясна, пълна и точна. Това провокира несигурност в реакциите, неточност при вземането на решения и съответно липса на удовлетвореност от резултаите. Обикновено, колкото по-неудовлетворен е един човек, толкова повече губи мотивацията си. На свои ред това се разпространява като верижна реакция в общуването между самите служители, които в несигурността си немогат да препредават адекватна информация един на друг. Често на тази база се оформят и междуличностни неразбирателства, които варират от относително добра поносимост, поради нужда, на колега или колеги, до липса на каквато и да било търпимост. Защо биха могли да бъдат провокирани подобни междуличностни конфликти в офис средата? На първо място от недобре структурирани задължения и изискавния, спрямо всеки един служител. Ако задълженията на всеки се смесват с тези на другия, няма ясни правила и позиции, то неизбежно ще има сравнения фокусиранни върху обема на извършваната работа, привилегиите, заплащането..., което носи напрежение. Противоречията се формират и на база на неформалните отношения, когато в работната среда има възможност за изява и на личния живот. По начало междуличностните проблеми са свързани с липсата на признание, приемане и с недоверието. Естествено, когато прекарваме много време с хора, които не сме избирали сами за обкръжение, неминуемо някои тяхни навици и особености също започват да ни дразнят. Всъщност, междуличностните конфликти могат да породят огромна криза в работната среда и да снижат нивата на успеваемост, да доведат до високи нива на стрес и дори до липса на самоконтрол и цялостен контрол над работния процес. Друг фактор е заетостта-балансът тук е много важен. Ако задачите са прекалено много, а времето недостатъчно, то служителите много лесно могат да изпадат в стресови ситуации и под натиска на времето да правят много повече грешки, освен ако дейсността не е рутинна. В последствие много по-лесно може да настъпи криза в самооценката и пасивност, която да играе ролята на защита, пазеща от нови грешки. Самата обстановка в помещението, например-прекалено тясно и без достатъчно светлина, може да доведе до по-бърза уморяемост, а оттам до негативни и напрегнати отношения между отделни служители. Както занем ненарушаването на личното пространство е от изключително значение за уравновесеността в работния процес. Дори и цветовете и нивата на шум в офиса са от решаващо значение за психическата стабилност на работещите там. В тази тема задължително трябва да засегнем и емоционалните кризи, които се зараждат в следствие на неадекватни аспирации за постижение и разминавания в ролевите очаквания. Не са малко служителите, които си поставят високи цели. Обикновено това са по-напористи и самокритични хора, които търсят своята сигурност именно в работната сфера. Когато обаче тези цели не бъдат достигнати или развитието бъде в застой е твърде вероятно да се появи неудовлетвореност, насочена както навътре-към самият себе си, така и навън към управляващите, които да бъдат обвинени в поставяне на стопове. Това до голяма степен зависи от друга индивидуална особеност-локусът на контрол т.е. до каква степен човекът търси отговорността за събитието и последствията в себе си или я вижда предимно в другите. Всъщност, удовлетворението на аспирациите за постижения до голяма степен зависи от това до колко адекватно е оценен служителя. С добрата и навременна оценка е свързана самооценката и съответно усета за успеваемост. В различни моменти положителната или отрицателната оценка биха могли да са мотиватор. От друга страна именно неадекватната оценка и липсата на поощрение могат да доведат до едни от най-стаблините психологични кризи на служителите. Когато са положени много усилия и време в работния процес, а спрямо това няма очаквания отклик, както от останалите служители, така и от управляващите, то тогава симптомите са загуба на смисъл, липса на увереност до степен да се избягва активността. Много често неадекватното оценяване, във всеки един аспект, предполага и цялостна криза в усета за професионално развитие. Това се преживява най-тежко от хората, които са се идентифицирали крайно със своята работа. Имайки предвид, че времето, прекарвано в работна среда, а и приготовлението за работа, заемат голям дял от ежедневието ни, е съвсем нормално хората да оценяват много високо своята работна заетост. Именно от тази голяма ценност произхождат и грандиозните размери на сривовете при несъответствие на личните очаквания с постиженията, които средата дава възможност на служителя да реализира. Твърде много хора абсолютизират работните си ангажименти, носят си работа у дома, претовартат се в стремежа да напредват. Закономерното следствие от това е преумора, която отключва поредица от емоционали проблеми не само в работната среда, но и в другите контакти. Тук трябва да споменем и пренасянето на личните емоционални кризи в офиса под формата на работохолизъм. В такива случаи може да се стигне до бързо физическо и психическо изчерпване и депресии. Твърде много хора очакват работата да им даде личностна стабилност и значимост, представят себе си чрез работата и градят личността си чрез нея. В този смисъл, всяка неочавана и не до там добра оцекна, програмира появата на личностна криза. След всичко споменато до тук виждаме колко значимо е постигането и поддържането на спокойна и стимулираща работна среда. Това е цяло изкуство, усвояването на което дава богата реколта.