Казват, че стресът е наш спътник в живота. На 29 години съм и работя в компютърна фирма, където динамиката е голяма......

Казват, че стресът е наш спътник в живота. На 29 години съм и работя в компютърна фирма, където динамиката е голяма. По цял ден правя нещо и рядко успявам да мисля за каквото и да е било. Като се върна в къщи обаче съм постоянно виновен пред жена си, която иска от мен да и помагам в домакинската работа, да изслушвам проблемите и и да и помагам със съвети. Бих го правил, но като се върна в къщи съм уморен от мисли, от работа и тази допълнителна тежест не мога да я поема. Не знам какво да правя, как да съчетая работата и семействота? В момента ми се струва, че работата ми заема толкова ресурси от мен, че не остава нищо за семейството и постоянно имам проблем в общуването с половинката си. Просто както казах нямам сила, а уикендите нервността остава с мен и не мога да се отпусна по никакъв начин. Моля ви, дайте ми съвет! Георги, София Здравейте Георги! Действително стресът е спътник в живота ни, но тук трябва да отдиференцираме двата вида стрес. Единият е този, който ни помага да се адаптираме на ново място и спрямо разнообразни изисквания и условия на средата, а другият е постоянния стрес, който ни преследва в ежедневието и в рутинните ни задължения, от който неможем да избягаме дори и след справянето с проблемите. Първият може да го наречем положителен, защото ни помага да се развиваме. Той отшумява след справянето с конкретната ситуация, предизвикала стресовото изживяване. Вторият е така нареченият дистрес, който води със себе си не само психични негативи, но и физиологични проблеми. Това, което описвате за себе си се вписва именно в графата на отрицателния стрес, който не ни напуска дори и след излизане от стресовата ситуация и място. Той продължава да живее в нас и да генерира тревожност, изтощение и напрегнатост дори и когато искаме да спрем да мислим за работата, която в случая е стресогенният фактор при Вас. Какво става конкретно при Вас? В работата сте свръх ангажиран. Това натоварва всичките Ви сетива и възможности. За да успявате сте в постоянна ситуация на завишен самоконтрол, което само по себе си е изтощително. На подобно натоварване не се издържа дълго без последствия, затова без да съзнавате, връщайки се у дома снемате частично контрола. Или по-точно казано парцелирали сте самоконтрола си- този свързан с работата е висок, а този със ситуациите у дома нисък. Факт е, че едното неможе да компенсира другото и закономерно се появяват негативни напластявания, които отново на свой ред Ви натоварват. Тогава какво да правите, след като нямате сили да помагате и да обръщате внимание на половинката си? На първо място израза ”нямам сили”, трябва да се замени с “имам желание да намеря сили”. Това ще стане след като подредите малко по-малко ситуациите в работата си. Необходимо е да напавите разбор, кои задължения са неотложни, кои второстепенни, кои не са изцяло Ваши и кои правите въпреки, че не са в правомощията Ви. Така ще разчистите малко поле за отдих и ще направите работната среда по-контролируема. Естествено това не е толкова лесно, защото сигурно има и хора над Вас в йерархията, но е факт, че ако се огледаме по-задълбочено в работните си задължения не рядко ще съзрем много излишни и утежняващи действия. Ако съумеете да постигнете някакъв поне минимелен успех в този разбор, то напрежението ще започне да спада малко по малко. Това ще се отрази позитивно и на общуването Ви у дома. Ако действително нямате желание да помагате в домакинството, то реванширайте се на партньорката си с друг тип помощ или дейности. Както занете съвсем тривиалните мерки против стрес са спорт, излети, любими занимания..., които много често пренебрегваме с извинението ”уморен съм”. Така че, насилете се въпреки тази умора и излезте на различно място през уикенда. Съобразете се с някое от желанията на партньорката си-ще видите радост в очите и и това ще Ви накара да се чувствате много по-пълноценен и успешен, а това неминуемо снижава напрежението и разбива стереотипите.