Change Language

Уважаеми интернет психолози,поддтисната съм, мисля че не оценяват моята работа.

Уважаеми интернет психолози, поддтисната съм, мисля че не оценяват моята работа. Много хора обичат да работят от 9 до 18 часа и тръгвайки си да оставят цялата работа зад гърба си. Аз обаче не съм така, харесвам работата си и я нося често в къщи, сред семейството ми, сред приятелите ми. Понякога мога да говоря единствено и само за работа. Често удоволетворението от добре свършената работа, чиито плодове виждам всеки ден, както и паричните облаги не са достатъчни. Имам нужда да чуя похвала от колегите си или от президента на нашата компания, но такава няма и едва ли някога ще дойде. Това са толкова важни неща за мен, но явно не за всички. На път съм да изгубя мотивацията си да работя и да се превърна в поредния робот от 9 до 18 ч. Как да продължа да вярвам в това което правя, независимо, че нямам feedback за действията? Помогнете. Работохоличката. Здравейте! Какво прави оценката за нас и изобщо в работния процес? Дава ни обратна връзка и съответно е коректив за насоките ни на действие. Показва ни степента на нашата успеваемост, може да ни мотивира, незавсимо от това дали е положителна или отрицателна...Правилно оцененият човек е по-адекватен при вземането на решения и в действията си. При Вас ситуацията е свързана именно с липсата на тези фактори и предполага лабилен контрол и подкопава увереността Ви. Защо обаче не всеки се влияе до такава степен от липсата на оценка и поощрение в работната среда? До голяма степен това зависи от аспирациите за постижение,колкото по-високи са те, толкова по-желано ще бъде получаването на оценка. Същевременно тук важна роля играят и моделите на възпитение, които сме усвоили. В определени семейства като първостепенни ценности се изтъкват точността, стриктното изпълнение на всяка работа, пълното отдаване на дейностите, които извършваме...Съответно дете израстнало в такава обстановка е много по-вероятно да стане педантично и отговорно. В тази връзка трябва да споменем, че има и друг фактор, свързан с личностовите особености, а именно, колкото по-несигурен в себе си е един човек, толкова по-необходима му е обратната връзка под формата на оценка, за да има коректив в поведението си и да си повярва. До тук говорим твърде общо, но ситуация като Вашата е чест гост на много служители. Тези, които успяват да рамкират работата си в зададения работен ден са съумяли да лимитират и отговорностите си. Това не ги прави по-малко продуктивни, а по-скоро им дава възможност да имат време за себе си. Какви са причините, които могат да Ви карат да носите работата си у дома и да говорите само за нея? Освен част от изброените по-горе фактори има и ред други, свързани с начинът ни на живот и с контактите, които имаме. При Вас явно работата е доминиращата ценност, което предполага, че Ви липсват други съпоставими по-важност с нея фактори. В такава ситуация много често ние индентифицираме собствената си значимост и ценност с тази на работните ни постижения и работата ни като цяло. Все едно работата ни е тази, която ни представя изцяло и без нея, ние няма да сме толкова значими. В този смисъл е необходимо да намерите доминанти и извън работното си място-приятели, хобита, култура, най-общо казано. Те са другата страна на личността Ви, която също трябва да се развива. Освен това Вие трудно бихте променили отошението на работодателите си към свършената работа на служителите. В някои фирми липсата на поощрение е политика и избор на управляващите. У Вас трябва да се настани трайно нагласата, че все пак Вие имате много добра възможност да се учите, да се развивате и да складирате познания, които ще можете да прилагате и за в бъдеще, ако се наложи и на друго място. Давайте си по-чести почивки (но не с материалите от работното Ви бюро), те отключват оптимистичния поглед и желнието ни за работа.