Change Language

Съквартирантът ми е луд на тема хакване на компютри. Приема това като игра и постоянно рови в мрежата.....

Здравейте терапевти! Съквартирантът ми е луд на тема хакване на компютри. Приема това като игра и постоянно рови в мрежата на общежитието и се опитва да "превземе" нечий компютър. Тази негова игра вече ми се струва болестно състояние. Чудя се кога ли ще насочи усилията към разбиване на защитите на моя компютър - вероятно скоро. Въпросът ми е - какво мотивира такова държание в човек? Развиването на такива мании, каквито аз бих определил като вмешателство в чуждите животи. С поздрави, Веско Здравейте! Преди да отговорим конкретно на Вашият въпрос е редно да внесем едно уточнение. Много е важно за какво точно говорим - за хакерство или за крекерство? Първото само по себе си е цяла култура с правила и се счита за положителна насока, а второто е злонамереното вредене. В България обаче да те “хакнат” и определението хакер има по-скоро негативна слава. Така че ще се позовем на общия термин, носещ негативния смисъл. На първо място, за да станеш способен в хакването, трябва да имаш добра техническа компетентност, креативни способности и комбинативно мислене да разбираш от програмиране, да учиш, да полагаш усилия и да отделяш време-много време. Именно затова често определяме тези хора с израза маниаци. Те като, че ли обичат повече компютъра си от всеки друг и животът им е събран във виртуалното пространство. Какво носи “похищението” на друг компютър, програма, софтуер..? Самите думи, с които сте описал поведението на съквартиранта си са показател за усещанията, които получава той от хакерството. “Превзема”, “разбива защити”, “рови”-когато превземаме нещо и отваряме затворени и забранени пространства, ние изпитваме себе си и способостите си. На свой ред това носи удовлетворение от преодоляните прегради, по-добро самочувствие и увереност. Самото хакване би могало да е синоним на себедоказването. Наред с това подобно поведение е и търсене на свобода-пренебрегване на условности и ограничения. Често всичко това става стереотип на живот и едва ли не втора природа. Особено, когато натрупаш умения и способности в тази дейност, пред теб се открива едно огромно поле за действие, пълно с много изненади. Ако отново се върнем на разликата между хакерството и кракерството, то за първите полето ще е пълно с проблеми за разрешаване и търсене на възможности за разминиране. За вторите то ще е зона за поставяне на мини и капани. Ето затова разбетете какво всъщност прави съквартиранта Ви-вреди ли, помага ли или всичко е въпрос на любопитство с това ровене? Дали пък това ровене не е неговото откривателство, неговото общуване и себедоказване. Ако всичко е плод на любопитство, колкото повече тайни вижда пред себе си, толкова по-активен ще е. Наистина твърде неприятно би било някой да бърка в личните ни информации, файлове и изобщо компютър. Цялостно противодействие трудно се намира. Самите препятствия са стимул за хора с обсъжданото поведение, но това не бива да ни прави параноици на тема “хакване”.