Семейството или любовта...

Семейството или любовта Наречете ме дете, непорастнал индивид или човек, който не е готов да се обвърже, и всички тези определения ще пастнат перфектно за мен. Проблемът е, че имам приятелка от няколко години и се чувствам щастлив с нея. Толкова време прекарвам в компанията й, че доста често не се прибирам и не обръщам внимание на семейството си. Това ми тежи, раздвоявам се между двете - любовта и семейството ми и когато заговорим с моята приятелка за по-сериозно обвързване, аз просто не се чувствам готов да изоставя напълно моето семейство и да се втурна да създавам ново. Този проблем стои като черен облак над връзката ми и ме е страх, че каквото и да избера ще направя някого нещастен. Как да постъпя, стомахът ми се свива като си помисля, че можем да се разделим, а от друга страна се чувствам зле като си помисля, че мога да оставя семейството си, което има нужда от мен. Помогнете. Ваш признателен читател. Здравейте! Така, както сте задал темата ясно се откроява дилемата, в която решенията са важни, но Ви убягват. Всъщност, толкова сложен казус ли е ситуацията, която описвате и от какво е породен той? Започвате със самообвинения, които имат ролята на търсене на оневинител. Дали всичките Ви колебания са детински или незрели? Едва ли! По-вероятно е те да са базирани на възпитание, изградени представи и отговорности. Така че, по-скоро премсляте ситуацията рационално, отколкото се втурвате емоционално към действия. Явно във Вашето семейство е царял сплотен дух. У всеки е изградена отговорност и желание за активна грижа, спрямо останалите членове. Наред с това и Вие като мъж сте приел ролята на закрилник и опора много сериозно и всеотдайно. Тук е и мястото да зададем въпроса: Как възприемате по-сериозното обвързване, какво мислите, че дава и отнема то? Преминаването към по-траен и перспективен развой на едно партньорство, било то брак или съвместен живот, изисква като морални, етични и емоционални ангажименти, така и чисто материални обвързаности. От друга страна това Ви дава още един близък човек, който да е до Вас, да разчитате на неговата подкрепа и с взаиммни усилия да градите развитието си. Не на последно място, партньорката Ви би могла да е част и от Вашето семейство, което да внесе радост и нов смисъл на общуването между всички Ви. Вярно е, че създавайки собствено семейство, независимо дали то е законно скрепено или не, основните усилия и ангажименти са канализирани към неговото благополучие и развитие. Това не игнорира автоматично вниманието към родителите ни-напротив, както казахме, чрез изграждането на стабилна и трайна връзка, ние като тяхни деца бихме им дали нов смисъл и желание за активност в живота им. В крайна сметка, когато родителите ни, а и ние самите достигнем до определена възраст, към нас се отправят традиционните изисквания-да създадем семейство, поколение..с една дума стабилност. В тази връзка, Вие ще направите именно това-ще дадете удовлетворяващо и закономерно развитие на партньорството си. Така че помислете, дали колебанията Ви не са свързани с опасения за загуба на свободата Ви, на възможността да взимате еднолични решения, да запазите лично време за себе си... И не на последно място, не присъства ли тривиалният страх, че ще се развали всичко, ако станете обвързани по-друг начин? Ако смятате, че това е човекът, с който искате да бъдете и на който имате доверие, то не можете да оставите връзката си без развитие. Пасивността убива и емоциите и мечтите.