Здравейте,непрекъснато слушам по телевизията колко опасни могат да бъдат компютърните игри за подрастващото поколение, как филмите с насилие имвлиаят и ги карат да бъдат агресивни в реалния живот...

Здравейте, непрекъснато слушам по телевизията колко опасни могат да бъдат компютърните игри за подрастващото поколение, как филмите с насилие им влиаят и ги карат да бъдат агресивни в реалния живот. Разбира се всеки родител до голяма степен може да окаже влияние върху детето си и да ограничи достъпът до игри, които според него биха били неподходящи. Но интернет е огромен и не винаги можеш да спреш сина или дъщеря си да влезнат в сайтове със съдържание за възрастни, например. Въпросът ми е, ако се случи подобно нещо как би трябвало да реагира един родител? Да поговори с детето си или да се прави, че нищо не се е случило. Дали децата са толкова впечатлителни и порнофграфията намерена в интернет може да окаже траини последствия за развитие на личността им, или просто ще я приемат като поредните картинки намерени в мрежата и няма да им обърнат внимание. Здравейте! Това, което не бихме могли да игнорираме или да премахнем, можем поне да вкараме в приемливи рамки на влияние. Как обаче да стане това с огромното количество сайтове, свързани с порнографията,секса и други безцензурни теми, при това в едно толкова свободно пространнство от към решения, достъп и действия, каквото е Интернет? За да намерим отговора е нужно да разберем, защо децата често попадат на подобни страници, какво търсят там, как им влияе този род информация...? Едва тогава ще знаем и как да реагираме. Всъщност, често децата ни не влизат съвсем случайно в сайтове с порнографско съдържание. Когато момчето или момичето стигнат до възрастта, в която започва активното им физологично съзряване се появява и засиленият интересът към тялото и сексуалното общуване. Това, което им се предлага съвсем легално и открито като информация за междуполовите взаимоотношения е едва ли не клиширано и с нищо не запълва любопитството им. Един тийнейджър има огромна потребност от информация, чрез която да запълни големия дефицит от опит. Изобщо сексуалните практики за подрастващите са една тема, която възрастните често подминават с неудобство, мислейки си: “детето ми е още малко-има време” Само че този малък 12,13 годишен човек вече има жив интерес към сексуалността. В този смисъл откриването на тези сайтове съвсем естествено се вписва в потребностите на развиващият се тийнейджър. Какво обаче е влиянието, което оказват върху подрастващите “забранените” страници? Тук трябва да отворим една скоба и да обърнем внимание на факторът възраст. Както знаем децата все по-рано започват да използват компютъра. В тази връзка, попадането на едно дете на 8 или 9 години на порнографски сайт би имало неприятни последствия. В тази възраст много по-трудно се обясняват подобни съдържания. Децата биха могли да изпитат и огромно чувство на вина и срам от това, което са видяли, а фактът, че почти винаги крият намирането на такъв сайт, не дава възможност да се внесат корекции в разбиранията им от близки или родители. При такава ситуация детето най-вероятно ще продължава да се рови из нета, поради любопитство, но страхът и срамът ще придобиват все по-грандиозни размери, водещи до по-сериозни последствия след време. Когато обаче говорим за по-големите момичета и момчета, то влизането в такива сайтове е съпроводено с по-конкретни цели. Те намират там отговор на много от табутата, запълват информативни дефицити. Разбира се това не е най-добрият начин, но в много случаи е съвсем закономерен период, през който минават доста тъйнейджъри, особено момчетата. Преди години, когато нямаше Интернет децта отмъкваха порнографските списания от родителите си или от други по-големи близки. Всъщност точно това, че в “тайните” страници нещата са представени по-хард,стимулира любопитството. Друг момент е с каква информация разполага детето като цяло за сексуалното общуване? Колкото е по-малко и колкото по-бегло е запознато, толкова по-шокирано би могло да бъде. Когато едно попораснало момче или момиче, знаещо вече не малко за секса, отвори такъв сайт, то всичко видяно там би могло да е частичен пълнител за недоизяснените питанки в мислите му. Както занем в пубертета един от главните интереси е именно темата за секса, за междуполовото общуване, за особеностите на тялото.....Така че, да се плашим ли и какво да правим? Разбирайки за сърфирането из подобни забранени директории, може би най-честата родителска реакция е ужасяване, гняв и забрана. Дали това е най-добрият вариант и до колко е ефективен? Забраната би могла да действа определено време, но не заради самата себе си, а заради чувството на вина, което детето може да изпитва. След известно време любопитството ще надделее и сайтът отново ще бъде разглеждан, но с много по-голяма доза страх и гузна съвест. Много по-добра би била реакцията на изясняване от страна на родителя. Ако той съумее да подтисне изненадата и първичното си недоволство, ако успее да надвие неудобството си и да поговори с детето откровенно ще бъде постигнат оптимален ефект. Всъщност самото дете ще се чувства неудобно от такъв разговор веднага след като родителят е разбрал за посещенията му. Затова е нужно малко време, в което и двете страни да уегнат и да се подготвят. Най-хубаво би било, ако има превенция-родителите да са запознали децата си по приемлив за възрастта им начин със разнообразието на сексуалното общуване. Наред с това е важно изграждането и запазването на откритост и доверие в семейството по въпросите на сексуалността. Това става с по-свободни разговори на тази тема. Не рядко много родители скриват всичко свързано със секса от децата си. Има парадоксални сцени, в които гледайки филм майката или бащата закриват очите на детето при появата на малко по-страстна целувка или голо тяло. Така насаждат усета за нещо срамно и забранено, а с порастването именно срамното и забраненото почва да провокира любопитството на малкия човек. Подобни родителски действия могат да нанесат много по-голяма вреда. Не на последно място трябва да бъде дадена ясното за разликата между еротика и порнография. В крайна сметка всичко може да бъде обяснено с много търпение и толерантност и така да се избегнат неправилните интерпретации от страна на детето.