Здравейте,от край време следя вашата рубрика и съм сигурен, че тя помана на много компютърни маниаци като мен. В мрежата съм може би от 9 години. Активен потребител на повече от 20 сайта....
Здравейте, от край време следя вашата рубрика и съм сигурен, че тя помана на много компютърни маниаци като мен. В мрежата съм може би от 9 години. Активен потребител на повече от 20 сайта. През последната една година, след хакерска атака срещу моят компютър и изтриване на важна за мен информация, започнах малко по-малко да ставам маниак на тема сигурност. Използвам последните защитни стени и софтуер, спрях да се регистрирам на различни сайтове, за да не могат да проследят IP-то ми. Дори приятелката ми няма парола за достъп до компютъра ми. И въпреки това продължавам да се чувствам несигурен в Интернет. Тази фобия, ако мога така да я нарека ме е обсебила и понякога се притеснявам, че отивам твърде далеч при комуникация с когото и да било в мрежата. Когато се заговоря с някой непознат, проверявам от къде чати, опитвам се да разбера дали не се крие под фалшива самоличност и прочие. Помогнете. Здравейте! За активните потребители на Интернет и работещите там, темата сигурност е от изключително значение. Една такава хакерска атака носи не само последствия от загубата на информация, но и психологически проблеми, които трудно се преодоляват. Какво, всъщност се е случило с Вас, извън чистата фактология и невъзвратимите файлове? Защо тази случка е оставила такъв тежък отпечатък върху поведението Ви? Като дългогодишен потребител, нета е бил почти Ваш дом. Там сте бил уверен в себе си и в това, което правите. Точно тази увереност Ви е дала усещането, че сам сте се подвел. Това трудно се преодолява-чувството, че сме направили пропуск, въпреки познанията ни е като паразит в мислите! Сега дори може постоянно да преповтаряте в съзнанието си обещания и въпроси като: “Повече няма да позволя такова нещо! Това беше много глупаво, как можах да го позволя, как не съм разбрал, усетил...?” От друга страна е прекалено болно, когато си се доверил, а в последствие си останал излъган, измамен и опустошен. В момента, Вие имате поведение на човек, който е изгубил доверие към околните. В реалния живот при такива случаи издигаме прегради, ставаме по-затворени, мнителни и общуваме с много резерви. В нета слагаме защитни стени и програми. Така без да съзнаваме започваме да прехвърляме травматичния опит върху всяка нова ситуация. Подобно поведение има способността постоянно да ескалира, още повече, че при Вас е имало и има превес на моменти, които подкрепят негативното. Всъщност, колкото повече се съмняваме, толкова повече се разраства самото съмнение и отдалечаване от безпроблемното общуване-това е затворена зависимост, която трудно се разчупва! Подпомагащ е факта, че Интернет е среда, благотворна за възникването и развитието на подобно отношение със своята необятност и множеството уж явни, но анонимни потребители. Как да се избавим от съмненията, от страховете, от мъчителното и постоянно премисляне на всичко казано и направено....? Не е лесно, защото от една страна искаме да се защитим, а от друга да станем още по-добри и прозорливи, да не допускаме грешки-това е като че ли въпрос на имидж и самочувствие. Е, първо трябва да простим на себе си, че сме допуснали пробив в нашата система-и на най-добрите би могло да се случи. Заради това не е нужно да влизаме в надпревара и съревнование с хакерите. Така всъщност правим лоша услуга на себе си, защото в търсенето на все по-тайни пароли и изобретателни защити, ние влизаме в капана на тревожността и маниакалното състояние. Говорете с приятели за съвет, както може би сте направил, но изберете само един-не се колебайте, затъвайки в множеството от напътствия. определена качествена защита и се Научете се постепенно да вярвате на сложената защита, така както бихте вярвал на приятел, който не би искал да Ви навреди. Ако съумеете малко по малко да започнете да се доверявате на сложената защита ще започнете да общувате по-спокойно и с хората в нета. Хакерският пробив не е показател, че сте лесна плячка, ако погледнете с други очи на случилото се, това, че някой се стреми към Вашите данни е ласкателно и дори е един вид признание за значимост! И тъй като сте нарекли състоянието си фобия, то ще Ви кажем, че много фобии се лекуват постепенно с привикване към стресиращия стимул. Така че имайте търпение, напредвайте бавно в складирането на доверието, което сте изгубил. Да си доверчив не означава да си наивен. Сега имате опит-използвайте го само за умерената необходима защита, но не и за отчуждаване и подхранване на страховете си. Иначе ще се превърнете в тревожен, изтискан интернет потребител, който, за да се защити започва да използва дори и хакерски прийоми като устройствата за проследяване на клавиатури)
