Здравейте! Налага ми се скоро да вляза в казарма и това е голям кошмар за мен....

Здравейте! Налага ми се скоро да вляза в казарма и това е голям кошмар за мен. Стоя постоянно пред компютъра в IRC, комуникирам постоянно с една голяма компания, на която може да се каже, че съм лидер. Поради тази причина изживявам тежко тези няколко месеца, през които няма да съм онлайн. Първо, че ще ми липсват хората и второ, че е възможно цялата компания да се разпадне. Дайте ми съвет, как да постъпя? :-( Здравейте! Чували сме твърде много разкази за казармата, кой от кой по-негативен. Обикновено нагласите свързани с нея са като за изгубено време, обезличаване, изолация, риск, опасност, стрес....Е, в крайна сметка всеки мъж преминал през нея след години генерира оплаквателно-хвалебствени разкази, а поради голямата емоционална обвързаност със ситуациите там, много често разговорите на мъжкия пол отиват именно към казармените преживявания. Наистина там няма да имате свобода на действие и на общуване, но това са временни ограничения, които се заместват от друг тип дейности и след това се наваксват с още по-голям хъс. В това, което пишете ясно изниква един контрастен момент, който действително може да е основното Ви адаптационно затруднение в казармата. Вие сте лидер в една относително голяма група- поддържате и направлявате взаимоотношения и то в една среда, която дава свобода, каквато е мрежата. Именно лишаването от лидерство и свобода ще са трудни за преодоляване дефицити. Сред военните трябва да се подчинявате, да се ограничавате и да изпълнявате. Наистина това звучи твърде мрачно, подтискащо, та дори и унизително, но все пак нашата нагласа определя дали ще го приемем точно така или като обикновени порядки от казармения живот, които не чакат точно нас, за да се променят. Ограничението би могло да е път към самодисциплина, а липсата на компанията от Интренет да действа като подбуда за създадаване на нови контакти в реалното. Всъщност на едно такова място можете да срещнете много интересни хора стига да желаете да ги опознаете. Можете да отграничите разнообразни поведения в околните и с това да придобиете нов опит във взаимоотношенията като цяло. Една напрегната обстановка много по-ясно показва разнообразието, различните нюанси в човешкото поведение. Това е нова среда, която учи. Естествено новото носи напрежение, поради нуждата от адаптация. Непознатото е тревожещо, но когато го опознаем често променяме вижданията си за него. В крайна сметка това са няколко месеца, които не бива да приемате като синоним на крайна изолация и изгубено време. Може би точно това е момента да внесете разнообразие в компанията, за която говорите и Ви е толкова скъпа. Бихте могъл да изведете отношенията с тях извън Интернет-в казармата свижданията са хубаво нещо. Освен това ще има и много за разказване и коментиране?. Що се отнася до лидерската Ви позиция и ролята на сплотяващ тази виртуална група, то не се тревожете-хората в нея ще търсят изживяванията, които сте имали заедно. С хубавите неща се свиква бързо и те стават потребност. Имено тази потребност ще ги накара да останат активни в тази компания и да поддържат сплотеността и. Това не означава, че ще Ви заменят, те просто ще оценят Вашата роля и ще се опитат да запазят хубавото във взаимоотношенията Ви. Вие можете отново да сте активен като ги организирате да Ви посетят. Това ще е ново развитие на по-високо ниво за взаимоотношенията във Вашата група. Все пак виртуалното е само една и то не достатъчна страна на човешките взаимоотношения. Естествено, това да запълните дефицитите си от общуване зависи най- вече от Вас. И там във военните условия можете да сте активен и да формирате приятелства. Изборът е Ваш- дали да се приемате като жертва и губещ или да се видите като човек, който може да придобие нови познания и опит в друга среда, а това е печалба! Понякога намираме хубави и интересни неща и на най-неочакваното място стига да съумеем да си отворим очите.