Change Language

Здравейте! Върнах се от отпуска тези дни и ми е много трудно да свикна с ежедневния ритъм на работа. ....

Здравейте! Върнах се от отпуска тези дни и ми е много трудно да свикна с ежедневния ритъм на работа. Главата ми е пълна с приключенията, които аз и моя приятел преживяхме. Как да се мобилизирам така, че да възвърна работния ритъм? Много други мои колежки се оплакват, че след отпуска се адаптират трудно към работния процес, така че и те чакат този отговор от вас. С поздрави, Иглика Здравейте! Наистина много хора се оказват в подобно положение след почивката си. Защо се получава така? Можем да представим ситуацията в рамките на два полюса. На единия стои чаканият едва ли не цяла година отпуск, през който отиваме на море, на планина...Чрез това нарушаваме стереотипа, рутината и еднообразието. Именно тогава променяме обстановката, навиците, правим нови неща. Това ни дава енергия и ни освежава. Дори, ако надникнем в “химическата лаборатория” на нашия организъм, всеизвестните ендрофини, които са свързани с доброто настроение, се произвеждат в по-голямо количество, когато стоим по-дългото на открито и под слънчевите лъчи. Така ставаме по-оптимистично настроени, и не мислим за проблемите, които сме оставили или ни предстоят. Успяваме да попълним дълго подтискани дефицити и отлагани потребности. С такава среда и с положителните стимули се свиква лесно. Отпускаме се и интересите ни се насочват към други значими неща, които са далеч от професионалните задачи, успехи, изисквания... На другия полюс седи ежедневието и стереотипа, липсата на свобода. Там имаме много отговорности, напрежение, тревожност, срокове... Това са стресори, от които човек иска да избяга. Същевременно монотонността и до болка познатото не са източници на нови емоции. Налага се отново да блокираме определени потребности за сметка на даден ред и изисквания. И по силата на това, че човек лесно и бързо става зависим от положителните изживявания е доста трудно отново да си сложи познатите ограничения. Тук не бива да забравяме и индивидуалната нагласа към работния процес и способността да го организираме оптимално. Колкото по-добре е организирана работната ни среда и колкото по-често получаваме удовлетворение от работата си, толкова по-положителна ще е нагласата ни към нея и съответно адаптацията ни ще е по-безболезнена и плавна. Работната заетост и почивката не рядко са взаимно свързани-колкото по-доволни сме от работата си, толкова по-необременени ще прекарваме почивката си. Често обаче се сблъскваме с един парадокс: когато сме на работа мислим за ваканцията, а когато сме в отпуск мислим за работа. Това не ни дава възможност да се отпуснем напълно и да изживеем пълноценно свободното си време, затова връщането към работния ритъм ни се струва тежко. Естествено, за да се адаптираме в подобна ситуация ни е нужно време и колкото по-плавно е това приспособяване, толкова по-малко стресирани ще сме. Така че вършете работата на порции, давайте си малки почивки и награди, стига това да е възможно. Внесете разнообразие в рутинния работен процес и ще имате усещането за необичайност, както когато сте на почивка. Дори малък елемент (цвете, снимка..) може да Ви помогне. Доста по-мащабна и изискваща усилия и време, но с дългосрочни резултати е промяната на цялостната нагласата, за която споменахме по-горе, както към работата, така и към почивката. Не е казано, че когато се върнем от ваканцията ни остават само сиви и изпълнени с напрежение дни. Всъщност почивка, нови неща и положителни емоции можем да си организираме във всеки един момент. Свободните дни в работната седмица могат да се използват оптимално за излети или дори само за глезене с любими неща. Така ще се възнаградите, а очакването на тези моменти в работните дни ще Ви дава усещането за пълноценност и разнообразие. Така че, търсете тези дребни мигове, които са големите двигатели и правят живота ни цветен. Не унивайте в спомени, а живейте с настоящи преживяванния. Животът не е очакване или сивота между две отпуски. Колкото по-активни ставате в търсенето и правенето на интересни неща, толкова по-мотивирани ще сте за работа. Всичко е в баланса, а той е в наши ръце..