Здравейте! Винаги съм била сърцат човек с приятелите си, виждала съм се винаги с тях с повод и без повод, помагала съм им за всичко....

Здравейте! Винаги съм била сърцат човек с приятелите си, виждала съм се винаги с тях с повод и без повод, помагала съм им за всичко, за което имат нужда. Лично аз не съм молила никого за нищо - така съм възпитана, че няма да викна приятелите си да свършат нещо в къщи, а ще платя на майстор, дори и да нямам пари. Просто не искам да ги тревожа. Сега обаче става нещо лошо. От няколко месеца съм се ентусиазирала върху свой проект, давам цялата си душа за него и това е свързано с невъзможност да се виждам с тези хора. те почват да се сърдят, да ме обвиняват...Не могат или не искат да ме разберат...Започвам да ги губя, а това, с което съм се захванала не мога да го спра. Какво мога да сторя? Защо става така? Болно ми е, че взаимността не е същата :-( Здравейте! Във въпросът Ви се сблъскват нагласи, приоритети, дори и тип възпитание, що се отнася до взаимоотношенията Ви с приятелите и личните ценности в самата Вас. Нека да започнем от личностната дилема, защото именно тя формира възникналата трудност в приятелството. В ранните си години всеки е подложен на относително изолирана среда на възпитание в семейството. Оттам и естествените различия в нагласите, ценностите и поведенческите стереотипи. Естествено, след това обществото и близката среда, в която се движим, малко или много смекчават тези различия. Въпреки това те остават в нас и определят специфичният ни подход към приятели, работа, други дейности... Така явно, Вие сте учена да бъдете отговорна, целенасочена и разчитаща единствено на собствените си възможности. Последното качество обикновено съчетава в себе си отговорност, способност да планираме и стремеж да контролираме дейностите и ситуациите около нас. Всичко това са ценени качества и помагат за личностното ни развитие, а когато са съчетани с отворено и дружелюбно поведение, привличащо много приятели, комбинацията е оптимална. Естествено трябва да споменем, че прекалената автономност може да е и заробваща, изцеждаща ни.Не е лесно да успяваш, особено ако си се захванал с много работа и не позволяваш, когато е възможно да получиш помощ. В един момент вместо удоволствие от работата би могло да се стигне до пренапрягане. Всъщност, в тази светлина приятелството има най-общо две страни, едната е удоволствие от взаимното прекарване на свободното време, а другата възможност да разчиташ на помощ или да я даваш. Когато не сме свикнали да се възползваме пълноценно от втората страна, впрягаме амбициозността и силите си до край, както е във Вашия случай. Започваме да действаме еднопосочно и неусетно се отдалечаваме от приятелството. Тук идва и личностната дилема, с която започнахме, как да съчетаем и двете важни неща-работата и приятелите, при това пълноценно? Този вътрешен конфликт иска разбиране и “от вън”, за да може да се “успокои топката” и да работим спокойно. Но както казвате, липсва разбирането. Тук отново трябва да се върнем в началото: хората са възпитавани по различен начин, изградили са различни поведенчески стереотипи. Така едни не могат да се отдадат на забавления, преди да свършат работата си, други работят само, ако са се забавлявали и видяли с приятелите преди това, а трети съчетават двете като по този начин събират сили и са по-продуктивни. Тук идва мястото и на приоритетите, които са различни в отделните етапи на развитие на човека. За Вас сега на първо място е развитието в работата, но тъй като цените приятелите си и сте част от тяхната група, приета сте там, тяхното мнение и разбиране е твърде важно за Вас. В тази ситуация, Вие като че ли сте им обидена и това допълнително засилва личното Ви чувство за изолация и отхвърляне от тяхна страна на Вашето поведение. Е, в това няма нищо чудно, все пак те са свикнали може би на друго поведение от Ваша страна, а и Вие от тяхна. В повечето случаи, ние сами определяме поведението, адресирано към нас. На човек му трябва време за адаптиране в нова ситуация и при нови изисквания. Това се отнася и за необходимостта да се научим да съчетаваме приятелството и значимата и силно ангажиращата ни работа. Така че именно сега е момента да убедите себе си, че можете да търсите помощ от приятелите и че това е нормалнния ход на нещата. С това ще им покажете, че всъщност имате нужда от тях и не сте ги забравили. От друга страна не бягайте от съвместните излизания и купони-те няма да Ви отклонят много от работата, напротив ще Ви помогнат да се отпуснете и да се заредите с нови сили и креативност. Освен това, ако запознаете приятелите си с малка част от своя проект, без да прекалявате с разговорите за работа, то те ще бъдат съпричастни с Вашите усилия. Нали знаете, за да ни се отвори, трябва да почукаме и то на правилната врата. Ето затова сега е времето да се преборите с тази Ваша черта, за която говорите в първата част на въпроса си. Това ще Ви помогне наистина успешно да съчетаете полезно, нужно и приятно, защото и работата и приятелите са такива.