Change Language

Здравейте! Имам проблем и той се изразява в това, че прекалено ентусиазиран в нещата, които правя пред компютъра не успявам и нямам желание да помагам на жена си в домакинството.

Здравейте! Имам проблем и той се изразява в това, че прекалено ентусиазиран в нещата, които правя пред компютъра не успявам и нямам желание да помагам на жена си в домакинството. Опитвам се да и обясня, че за мен нещата, които правя са много по-важни от миенето на чинии и хвърлянето на боклука, но явно не успявам да се аргументирам. Според мен това е моята сила, това е начинът, по който аз мога да помогна на семейството ми като спечеля някой допълнителен лев, а не домакинската работа. Мислите ли, че моите разсъждения са правилни? Как да и обясня нещо такова, ако съм прав? Здравейте! Темата на Вашия въпрос е в основата на твърде много пререкания и дори скандали в стотици хиляди двойки! И мъжът и жената се оплакват от липса на разбиране, и двамата считат своята позиция за правилна. А защо не? Възможно ли е и двете позиции да са правилни и дали всъщност липсата на единомислие не е нормално явление в тази сфера-домакинството? И тъй като проблемът е по-скоро повсеместен, ще тръгнем в обяснението си от по-далеч. Защо жените забелязват винаги повече детайли в домакинството, а мъжете ги игнорират, търсейки по-сериозни поприща? И защо жените класифицират като незаинтересованост подобно поведение? В отговорът на тези въпроси се намесва еволюционното развитие на човека-физиологията, психологията, та дори и историята. Колкото по-назад във времето се връщаме, толкова по-ясно виждаме половото разделение на труда. Още в зората на създаването на двойките като семейни единици (но не в законовата форма-брак), мъжът е бил ловец, а жената се е грижила за децата и дома. Това предполага специфична организация на процеси като внимание, обработка на информация, на поведенчески навици и приоритети. Така развитието на мозъчните структури при двата пола се обуславя от дейността, която извършват. Учените са доказали, че в този процес жената придобива по-добре развито периферно зрение, а при мъжа е застъпено фокусирането на далечни обекти. Ето, ако щете една причина, поради която жените се дразнят повече от неуредиците в домакинсвото. Ако продължим с антропологичните данни подобно ще е положението и с обонянието, което се твърди, че е по-изострено при жените. Затова пък мъжете са формирали находчивост и по-добра ориентация, помагаща им да преследват по-големи цели. Естествено, в наши дни тези различия малко или много се размиват, но проблемът е налице. Тук се намесва и стереотипното разбиране за ролите в семейството. Твърде много мъже са израстнали с нагласата, за това кое е женска работа и кое е достойно занимание за един мъж. А съвременните жени все по-малко се подчиняват на неудобните за тях стереотипи. Като погледнем и полово ролевото различие още в детските игри, то е ясно защо целите ни уж съвпадат, но се разминават на такова ниско ниво, ако можем така да го наречем. За мъжа в нашата култура е важно да е успешен в работата, да има добри финанси и перспективи. Това го изискват и самите жени, а и мъжкото самочувствие е свързано с тези факти. Докато в началото на връзката жената се фокусира върху емоциите и успешният тип партньор, то на следващият етап са и нужни по-близки позиции в партньорството. Тези по-близки позиции отиват и към разделението на домакинската работа с апел към равнопоставеност. От своя страна мъжът е програмирал своя тип изява и гони целта си, така както ловец преследва дивеча. Всичко странично е по-маловажно и отвличащо го от възможността да се докаже и да бъде полезен, според собствените си възгледи. Така че всеки започва да дърпа килимчето към себе си и да обвинява другия, а всъщност целта е една-по-добро развитие на съвместния живот. Ето затова в началото се запитахме дали и двете страни не са едновременно прави? Проблемът остава в неспособността да се разбираме и да вникнем в позициите на другия, в начина, по-който той мисли, че е полезен за нас. Защото, колкото и да не го признаваме, мъжете и жените не са съвсем еднакви и именно с желанието ни да се уеднаквим, поставяме началното на разочарованията и излишните си стремежи за надмощие. Всъщност, почти винаги когато се водят подобни разговори на тема “моят принос в домакинските задължения” и двете страни губят. Никой не може да закрепи и обясни позициите си и поради това напада другия. Простичката задача е да се размените за ден два и всеки да разбере как се чувства другия и колко всъщност е незаменим той със своята дейност. Важна е и добрата оценка за това, което прави партньорът-тя стимулира. А, ако между работата намираме повече време за нежност и изненади, то рутинните дейности ще ни тежат по-малко.